— Да.
Добре познаваше машините — в три Сгради ги бе привел в действие, в четвъртата се потруди напразно.
Забелязваше двойка контакти (или си въобразяваше?), но ивичката прах отдолу липсваше.
— Някой опитвал ли се е да поправи колектора?
— Вероятно. Как да сме сигурни, щом от бедствието са минали пет хиляди фалана?
— Добре, ще почакаме работниците. Дано разбират и изпълняват правилно нарежданията.
Някой отдавнашен мъртвец му бе подготвил хубавичък капан, почиствайки прашеца. Все пак беше сигурен, че ще успее да си пъхне ръцете там…
Филистранорлри попита:
— Искаш ли да разгледаш нашия музей? Купи си и това право, тъй че не прахосвай парите напразно.
Никога през дългия си живот Луис не бе страдал от мания по оръжията. Разпознаваше някои от експонатите зад дебелите стъкла, макар и не по формата, а по принципите на действие. Повечето поразяваха с изстреляни куршуми или експлозиви, някои съчетаваха и двата вида боеприпаси. Други пълнеха тялото на врага с куп мънички куршумчета, които се взривяваха след миг и разкъсваха плътта му на мръвки. Малкото лазери в музея бяха възгруби и неудобни за боравене инсталации. Предположи, че някога са били монтирани върху влекачи или летящи платформи, отдавна приспособени за по-полезна употреба.
Появи се още един потомък на Строителите, повел дванадесет работници. Главите им достигаха до ребрата на Луис и изглеждаха твърде едри за телата. Имаха дълги и гъвкави пръсти на краката, а ръцете им почти опираха в пода.
— Май ще си загубим времето тук — усъмни се един от тях.
— Ако изпълните точно указанията ми, ще ви бъде платено независимо от крайния резултат — увери го Луис.
Нисичкият мъж само се ухили присмехулно.
Горските хора носеха дълги блузи без ръкави, джобовете им бяха натъпкани с инструменти. Когато войниците настояха да ги претърсят, те веднага смъкнаха блузите. Сигурно им беше неприятно да ги докосват.
Ама че дребосъци…
Луис прошепна на Фортаралиспляр:
— И с тях ли правите ришатра?
Домакинът едва-едва се засмя:
— Да, но много внимателно.
Всички работници се скупчиха около раменете на Луис Ву, за да наблюдават какво върши, когато той пъхна ръце в дупката. Бе нахлузил изолационни ръкавици, дадени му от Мар Косил.
— Ето така изглеждат контактите. Вижте как свързвам усуканата ивица тъкан. Предполагам, че ще намерите шест двойки. Може под някои да има прашец…
Когато всички се вмъкнаха в тясното тунелче, той подхвърли на управителите на Ляр и Орлри:
— Няма как да разберем дали са допуснали грешка. Никой друг не може да провери извършеното от тях.
Естествено не спомена, че притесненията му не свършват дотук.
Горските хора скоро излязоха. Всички се струпаха на покрива — работници, войници, управители и Луис Ву. Наблюдаваха как по наклона се образува и кондензира лека мъглица, после тънки струйки започнаха да се стичат към средата…
Дванадесет от горските хора вече умееха да поправят водни колектори с ивици черна тъкан.
— Искам да купя цялото парче — настоя Филистранорлри.
Работниците и техният надзирател бързо-бързо се заспускаха по стълбата. Най-старшият на Сградата Орлри и войниците му препречиха пътя на Луис Ву и Фортаралиспляр.
— Не съм готов да обмисля продажбата — възрази Луис.
Среброкосият също нямаше намерение да отстъпи.
— Ще останеш тук, докато те убедя да продадеш тъканта. Ако ме принудиш, ще поискам от теб и говорещата кутия.
Пленникът не беше особено изненадан.
— Фортаралиспляр, Сградата Орлри би ли се престрашила да те задържи тук насила?
Управителят на Ляр впери поглед в очите на Филистранорлри, докато отговаряше.
— Не, Луис. Възникналите усложнения ще им донесат много неприятности. По-малките Сгради ще се обединят, за да ми върнат свободата. А Десетте биха предпочели да станат Девет, вместо да понесат отказа гостите на града да обикалят свободно навсякъде.
Най-старшият на Орлри весело се разсмя.
— По-малките Сгради доста ще ожаднеят…
В следващия миг усмивката му избледня, а Фортаралиспляр на свой ред се ухили до ушите. Сградата Ляр също можеше вече да предлага вода.
— Не би си позволил да ме задържиш тук. Гостите ще започнат да падат от пътеките. Няма да гледат представленията в Чкар, нито пък ще ползват удобствата на Пант…
— Ясно. Върви си.
— Ще отведа и Луис.
— Не.
Луис се намеси:
— Вземи парите и излез. Така ще бъде най-добре за всички.