Ръката му стискаше лазерното фенерче в джоба.
Филистранорлри подаде една торбичка и управителят на Ляр преброи грижливо съдържанието й. После мина между войниците и слезе по стълбата. Когато се отдалечи, Луис Ву нахлупи шлема на главата си.
— Предлагам ти висока цена. Дванадесет… — Думата остана непреведена. — Не искаме да те измамим — добави Филистранорлри.
Но той вече отстъпваше към края на покрива. Видя как най-старшият направи знак на войниците си; тогава побягна.
Около ръба имаше ограда, стигаща до гърдите му — железни шипове. Много далеч долу се виждаше сенчестата ферма. Втурна се нататък, за да стигне над пътеката пред входа. Въпреки че войниците го гонеха по петите, Филистранорлри започна да стреля по него с пистолета си. Трясъците бяха страховити, смразяващи кръвта. Един куршум се заби в глезена му. Бронята се втвърди и го принуди да рухне като съборена статуя. След частица от секундата се надигна и пак хукна. Двама войници се хвърлиха към него, той се преметна през оградата и падна.
Фортаралиспляр вървеше по пътеката. Обърна се смаян.
Луис тупна по корем в бронята си, придобила отново якостта на стомана. Въпреки омекотения удар полежа зашеметен. Нечии ръце го повдигнаха, преди да му се прииска да стане. Управителят на Ляр го прихвана през раменете и внимателно го поведе.
— Дръпни се от мен! — изхриптя Луис. — Може да стрелят.
— Няма да посмеят. Нарани ли се? Тече ти кръв от носа.
— Струваше си трудът…
Двадесет и първа глава
БИБЛИОТЕКАТА
Озоваха се в малко преддверие в основата на обърнатия конус.
Зад широко бюро двама библиотекари работеха пред екраните на обемисти машини, състоящи се от скупчени кутии, прекарващи ленти през четец. В еднаквите си сини раса с изрязани на зигзаг яки приличаха на жрец и жрица. Минаха няколко минути, преди жената да вдигне глава.
Косата й беше чисто бяла. Може и да се бе родила такава, защото иначе не изглеждаше стара. Земна жена с подобна външност тепърва щеше да има нужда от първата си доза подмладяващо лекарство. Седеше изправена, беше стройна и хубава според вкусовете на Луис. Е, да, малко плоска в гърдите, но останалото си бе на мястото. След Харлоприлалар той свикна да смята за привлекателна дори плешивата отпред глава, особено ако черепът е с правилни очертания. Ех, да можеше и да се усмихва… но дори с управителя на Ляр библиотекарката се държеше надменно и рязко.
— Моля?
— Аз съм Фортаралиспляр. При теб ли е договорът ми с Библиотеката?
Тя затрака по клавиатурата на четящото устройство.
— Ето го. За този ли се отнася?
— Да.
Чак сега жената си направи труда да изгледа Луис.
— Луийву, разбираш ли ме?
— Разбирам те с помощта на тази машина.
Когато гласът се разнесе от преводача, маската й на невъзмутимост се пропука, но само за миг.
— Аз съм Харкабийпаролин. Твоят господар ти е купил правото да правиш неограничени проучвания в продължение на три дни, с възможност да ги продължиш още три. Можеш да бродиш на воля из Библиотеката, но без да влизаш в жилищните сектори и в помещенията, чиито врати са оцветени в златно. Разрешава ти се да използваш всяка машина, освен ако видиш на нея този знак. — Посочи му оранжевата решетка на своето четящо устройство. — За тях ще имаш нужда от помощ. Обърни се към мен или към всеки друг, чиято яка е изрязана по същия начин. Ще имаш достъп и до трапезарията. За съня и личната си хигиена ще се връщаш в Сградата Ляр.
— Добре.
Библиотекарката се вторачи озадачено в него. И той се учуди на себе си. Защо изрече с такава сила единствената дума? Осъзна, че възприемаше Ляр донякъде като свой дом, което никога не му бе хрумвало за апартамента на Каньон.
Фортаралиспляр плати дължимото със сребърни монети, поклони му се и излезе. Жената отново впери поглед в екрана. (Харкабийпаролин. Тези многосрични имена вече го изпълваха с досада, но щеше да е по-благоразумно, ако веднага се научи да произнася нейното без грешка.) Библиотекарката с видимо отегчение се обърна към Луис, когато той й каза:
— Искам да открия едно място.
— Сигурен ли си, че се намира тук?
— Надявам се. Видях нещо подобно преди много фалани. Човек застава по средата на кръг, който изобразява света. Екранът в центъра се върти и всяка част от изображението се уголемява по желание на наблюдателя…
— Имаме картографска зала. Качи се по стълбите най-горе — отсече Харкабийпаролин и се зае с работата си.
Плътно усукана спирала от метални стъпала се проточваше около оста на Библиотеката. Беше закрепена само в основата и на върха, затова потреперваше при всяка крачка на Луис. Подмина няколко златисти врати, всичките затворени. По-нагоре имаше галерии с редици четящи устройства и кресла пред екраните. Изброи четиридесет и шестима потомци на Строителите, двама възрастни мъже от Народа на машините, набит и много космат мъжкар от раса, чието название още не бе чувал, а също и мършоядка, седнала сама в една от галериите. На последния етаж беше картографската зала. Позна я веднага, щом надзърна вътре.