Увеличи обсега и се понесе с немислима бързина в посоката на въртенето, а след малко вече гледаше отгоре водната шир. Спусна се като ангел на възмездието, набелязал поредния грешник. Щуро забавление! Несравнимо по-добро от тромавия телескоп в „Иглата“.
Картата на Земята несъмнено беше стара. За половин милион години очертанията на континентите се бяха поразкривили. Или бе минало повече време? Милион години? Два? Някой геолог сигурно щеше да познае веднага.
Премести образа надясно и обратно срещу въртенето, докато картата на Кзин запълни екрана — острови, струпани около ослепителна ледена плоча. Кхмий не беше до него, за да му каже доколко се е променило всичко.
Започна да оглежда по-отблизо. Мънкаше си песничка. Плъзна се над джунгла в жълто и оранжево, мина над широката сребриста ивица на река, понесе се по течението й към морето. Някъде тук трябваше да има град.
Едва не го пропусна — беше при сливането на реката с приток. Бледа решетка, наложена върху цветовете на джунглата. И при максимално увеличение едва откри улиците.
Кзинтите не понасяха големите градове. Твърде силно обоняние имаха. Но този почти можеше да се сравнява със седалището на техния Патриарх.
Ясно, бяха стигнали до построяването на градове. Какво друго? Ако са развили някаква промишленост, имали ли са нужда и от… да речем, пристанища? Продължи нататък.
Джунглата вече придобиваше доста проскубан вид. Жълтокафеникавата оголена пръст се показваше на петна, които изобщо не напомняха за населено място. Луис предположи, че се е натъкнал на огромен и твърде стар открит рудник.
Преди половин милион или повече години тук е била стоварена кзинтска колония. През всичките тези хилядолетия рудокопачите са били принудени да извличат необходимото от свят, чиито недра свършваха на стотина-двеста метра под повърхността. И все пак явно бяха съхранили цивилизацията си.
Тези грамадни карикатури на котки имаха мозъци в главите си, трябваше да им го признае! Бяха властвали над вдъхваща страхопочитание звездна империя. Тандж, нали и хората научиха именно от кзинтите принципите на гравитационните генератори… А Кхмий вероятно се бе добрал до картата на своя свят още преди часове, в търсене на съюзници срещу Най-задния.
Премести изгледа на „юг“ по бреговата линия на най-големия континент. Очакваше да открие пристанища, макар че кзинтите по начало не предпочитаха корабите като превозни средства. Не обичаха и морето. На Кзин пристанищата бяха промишлени средища. Никой не се заселваше в тях за удоволствие.
Само че това важеше за империята, която използваше гравитационните генератори от хилядолетия. Сега Луис се намираше на Пръстенов свят. И вече се взираше в пристанище, което би засенчило дори гигантските брегови съоръжения на Ню Йорк. Вълните от носовете на плавателните съдове, порещи водите му, едва се различаваха. С очертанията си на почти правилен кръг заливът приличаше на метеоритен кратер.
Увеличи малко обсега, за да придобие общо впечатление.
И замига стъписан. Дали собствените му сетива отново не му погаждаха номер? Или не бе натиснал на пулта каквото трябваше?
Извън пристанището имаше закотвен кораб, до който заливът приличаше на ваничка.
Не, не беше грешка на сетивата! По-дребните морски съдове си бяха на местата и представляваха достатъчно ясна база за сравнение. Просто виждаше кораб с големината на град…
Първото, което си помисли, бе, че едва ли го местят често. Двигателите му вероятно направо щяха да изядат дъното. Ако помръднеше, дори степента на вълнение в залива би се променила. С какво ли местните кзинти захранваха тази грамада? Как бяха го заредили с гориво? Откъде са намерили толкова метал?!
И — най-важното — защо?
До този миг дори не се питаше сериозно дали Кхмий ще открие на картата на Кзин онова, което търсеше. Явно бе подценил спътника си.
Пак завъртя регулатора па увеличението. Сякаш мигновено се отдръпна в космоса — гледката се сведе до купчинка петънца по безбрежната синева. В края на екрана вече се виждаха и други карти.
Най-близката беше розово кръгче. Марс… при това отдалечен от Кзин колкото Земята от Луната.
Нима биха могли да преодолеят такива разстояния? Дори телескоп нямаше да проникне през двеста хиляди мили атмосфера. Как изобщо бе им хрумнала идеята да прекосят океана, ако ще корабът им да е цял град? Тандж!
— Викам Най-задния. Луис вика Най-задния!
Времето изтичаше — аварийният екип се сближаваше стремително с „Иглата“, а Кхмий претърсваше картата на Кзин, за да събере армия. Е, нямаше намерение да споменава на кукловода за предстоящите събития. Защо да го разстройва?