Впрочем какви ли ги вършеше той, та не си правеше труда да се обади!
Не му се вярваше, че би могъл да се постави на негово място с човешкото си съзнание, за да се досети за отговора.
Може би най-разумното беше просто да си продължи проучванията.
Отдалечи гледната точка, за да намести на екрана и двете странични стени. Потърси Юмрука на бога вдясно от Големия океан. Не го намери. Още малко… Даже пустиня с по-голяма площ от цялата Земя не заемаше кой знае колко място зърху Пръстеновия свят, но червеникавото петно все пак се виждаше, а бледата точка в средата беше… Юмрука, висок хиляда мили и увенчан с корона от оголен скрит.
Проследи отвисоко някогашния им път след катастрофата на „Лъжеца“. И скоро стигна до вода — вдаден в сушата залив на Големия океан. Оттам бяха се върнали. Зашари с поглед, но не откри овала на облака, който не се разнасяше никога.
Окото на бурята го нямаше.
— Викам Най-задния! В името на Кдапт, Финагъл и Аллах те призовавам, да те вземат мътните дано! Викам…
— Чувам те, Луис.
— Най-после! Аз съм в Библиотеката на въздушния град. Имат картографска зала. Прегледай записите на Несус, ще намериш такава и в онзи замък…
— Помня я — невъзмутимо го увери кукловодът.
— Хубаво, ама в оная имаше само стари записи. Тази показва света пряко, в реално време!
— Ти в безопасност ли си?
— В безопасност ли?… Засега съм здрав и читав. Използвах свръхпроводящата тъкан, за да вляза под кожата на хората и да им повлияя. Само че не мога да мръдна оттук. Дори да успея да се махна от града, ще трябва някак да мина и през станцията на Народа на машините върху хълма. Предпочитам да не си пробивам път със стрелба.
— Разумно.
— При теб какво ново?
— Имам повече данни. Разполагам с холограми на всички космодруми край стените. И останалите единадесет кораба са със свалени двигатели.
— До един?
— Да.
— Какво друго научи?
— Забрави за възможността да те спаси Кхмий. Совалката е кацнала на макета на Кзин в Големия океан. Трябваше да се досетя по-рано за намеренията му. Кзинтът ни предаде, а ни лиши и от нея.
Луис изруга на ум. Защо не разпозна веднага този безжизнен, лишен от всякакво чувство глас? Кукловодът беше ужасно потресен, затова не се мъчеше да наподоби интонациите на човешката реч.
— Къде е по-точно? И с какво се занимава?
— Следях го чрез камерите. Попадна на много вместителен презокеански кораб…
— И аз го видях.
— Какви са заключенията ти?
— Опитали са се да изследват или да заселят другите макети на Световете,
— Прав си. И в известния космос кзинтите стигнаха до завладяването на околните звездни системи! Тук не са имали избор и са покорявали океана. Разбира се, нямало е как да извършват полети в космоса.
— Очевидно.
Началната крачка за това е да изпратиш тяло в орбита. На действителния Кзин първа космическа скорост беше около шест мили в секунда. На макета обаче нейният еквивалент достигаше седемстотин и седемдесет мили — също в секунда…
— Не са могли и да построят повечко от тези кораби. Откъде биха си набавили толкова метал? А и пътешествията вероятно са продължавали десетилетия. Чудя се как изобщо са се досетили за съществуването и на най-близките до тях карти.
— Не е немислимо. Допускам, че са изстрелвали ракети с мощни камери, но уредите е трябвало да предават данните с висока плътност, защото носителите им скоро са падали обратно към повърхността.
— Дали са стигнали и до картата на Земята? Тя е на стотина хиляди мили зад Марс, който дори и в тукашния си вид не е особено подходящ за опорен пункт. — И ако все пак са стигнали, добави на ум, какво ли биха заварили там? Хомо хабилис или пазители?
— Вдясно е Даун, а срещу въртенето има още един свят, непознат за мен.
— Ние обаче го познаваме. Обитателите му се отличават с груповото си съзнание. Според нас те никога няма да са способни на пътешествия в космоса, защото трябва да поберат цял огромен кошер в един кораб, преди да потеглят нанякъде.
— Гостоприемни ли са?
— Не, биха се опълчили срещу нашествие. Освен това местните кзинти явно са се отказали от завладяването на Големия океан. Доколкото виждам, с огромния си кораб само охраняват достъпа до пристанището.
— Ъхъ. Може пък точно там да са властниците. Щеше да ми казваш с какво се занимава Кхмий.
— Щом обиколи отвисоко цялата карта, спусна се над кораба. Оттам се издигнаха въздушни машини, които го нападнаха с експлозивни ракети. Кхмий им позволи да го атакуват, без да пострада. После унищожи четири от бойните им машини. Останалите продължиха нападението, докато им свършиха боеприпасите и горивото. Върнаха се на кораба, а нашият приятел ги последва. В момента совалката се намира върху площадка над командния им пункт и атаките срещу нея не спират. Луис, той да не търси съюзници, за да ме нападне?