— Ако това може да те успокои, не се съмнявай, че няма да намери нищо, с което да повреди корпус, произведен от „Дженеръл продъктс“. Щом туземците не успяват да унищожат дори совалката…
Последва дълго мълчание.
— Може би си прав. Въздушните машини се задвижват с водород, а ракетите им са с химически експлозиви. Както и да е. Налага се аз да те измъкна от града. Очаквай сондата по здрач.
— А после? Нали твърдеше, че прехвърлящите дискове не могат да предават материя през страничните стени, защото и те са направени от скрит?
— С втората сонда поставих два диска върху стената. Ще бъдат междинна точка при прехвърлянето.
— Аха… Е, аз съм в Сграда с формата на пумпал в края на града, по посоката на въртене и вляво. Спри сондата над мен, докато реша какво да правя. Още не съм сигурен дали искам да си тръгна веднага.
— Трябва.
— Но не е изключено отговорите на всичките ни въпроси да са тук, в Библиотеката!
— Докъде стигна?
— Вече напипвам нещичко. В тази Сграда е запазено всичко, което е научила расата на Харлоприлалар. Искам да разпитам и мършоядите. Те май проникват навсякъде.
— Каквото и да научиш, то само поражда нови въпроси у теб… Добре, Луис. Имаш още няколко часа. По здрач ще ти пратя совалката.
Двадесет и втора глава
ГОЛЯМАТА КРАЖБА
Трапезарията беше някъде към средата на Сградата. Луис благодари на късмета си — Строителите на градове поне бяха всеядни. Вареното месо с гъби имаше нужда от сол, но го засити задоволително.
Никой не солеше достатъчно храната си. Всички морета, с изключение на Големите океани, бяха пресноводни. Не би се учудил, ако научеше, че е единственият хуманоид тук, който има нужда от белия прашец.
Постара се да яде бързо. Струваше му се, че усеща липсата на време като безплътен натиск върху тила си. Кукловодът явно вече не се справяше добре със собствените си нерви. За Луис беше изненада, че похитителят му още не е избягал, изоставяйки него, беглеца Кхмий и Пръстеновия свят на неизбежната им участ. Почти беше готов да се възхити на Най-задния за готовността му да отърве закъсалия член на екипажа си.
Само че можеше веднага да промени решението си, ако научи, че аварийният екип скоро ще му се изтърси на главата. Трябваше да се пренесе обратно в „Иглата“, преди кукловодът да е насочил телескопа си в опасната посока…
Върна се горе.
Колкото и да се мъчеше с четящите устройства, на екраните се появяваха само неразгадаеми писмена без картини и звук. Най-сетне зърна наблизо вече познатото синьо расо с изрязана на зигзаг яка.
— Харкабийпаролин?
Библиотекарката се обърна. Малко плоско носле, процеп в лицето вместо устни, изящно очертан череп. Дълга вълниста бяла коса… и чудесни извивки от талията към ханша, съчетани с прекрасни крака. На Земята не би й дал повече от четиридесет години. Все още не знаеше дали потомците на Строителите се състаряват по-бързо или по-бавно от земяните.
— Какво има? — излишно рязко попита тя.
— Трябва ми екран с гласови команди и записващо устройство, което да обясни свойствата на основата от скрит.
Жената се намръщи.
— Не разбирам за какво говориш. Що за гласови команди искаш да възприема устройството?
— Просто да ми чете записа.
Жената го зяпна, после се разкикоти. Опита се да сподави смеха си, но не успя, а и беше твърде късно — вече бяха привлекли вниманието на всички наоколо.
— Няма такова нещо в Библиотеката. И никога не е имало — Харкабийпаролин се опитваше да шепне, но кискането напираше и правеше гласа й прекалено гръмък. — Нима не можеш да четеш?
Кървища и тандж! Луис усети как шията и ушите му се сгорещиха. Разбира се, грамотността заслужаваше само одобрение, пък и всеки се научаваше да чете и пише рано или късно… но на интерезик. Все пак не беше въпрос на живот и смърт. Нали навсякъде имаше гласови модули! Освен това без изречен на глас текст преводачът му просто нямаше с какво да работи!
— Нуждая се от по-сериозна помощ, отколкото си представях в началото. Някой трябва да ми чете текста.
— Това надхвърля заплатеното от твоя господар. Поискай от него да предоговори условията.
Едва ли би рискувал да пробутва подкуп на тази смутена и враждебно настроена жена.
— Ще ми помогнеш ли поне да намеря записите, които са ми необходими?