Хората по пръснатите тук-там пейки не досаждаха на Луис. Видя мнозина библиотекари в сини раса. Един от тях — висок мъж — развеждаше из градината шумна група горски хора. Не се мяркаше никой с вид на пазач, но пък и никъде не се забелязваше връзка с други Сгради. Ако крадец би поискал да избяга оттук, трябваше да полети.
Онова, което Луис обмисляше, нямаше нищо общо с оказаното му гостоприемство. Вярно, бе си платил… и въпреки това го мъчеше съвестта.
Водният колектор на тази Сграда се издигаше подобно на издялано от скулптор триъгълно платно, а събраната влага се стичаше в басейн с формата на полумесец. Там гъмжеше от деца. Чу, че някой вика името му, и се обърна — съвсем навреме, за да хване една надута топка пред гърдите си.
Момчето с кестенява коса, което бе срещнал в картографската зала, плесна с ръце и го подкани да метне топката обратно.
Нов повод за угризения. Дали да го предупреди да се махне? Тук скоро щеше да стане опасно. Но пък хлапето беше достатъчно схватливо, за да съобщи на някого от по-старшите в Библиотеката…
Той му подхвърли мократа топка и се отдалечи.
Ех, само ако можеше да измисли как да пропъди всички струпали се на покрива!
Край ръба липсваха парапети, затова пристъпваше предпазливо. Заобиколи скупчени дребни дръвчета, с усукани като изстискано пране стволове. Намери уединението, което му трябваше. Време беше да използва преводача.
— Най-заден?
— Чувам те. Все още атакуват совалката и Кхмий. Той отвърна само веднъж, като разтопи въртящата се поставка на една от големите ракети на кораба. Не мога да разбера подбудите му.
— Вероятно ги оставя да се убедят колко добре е защитен. После ще започне да се пазари с тях.
— И какво ще поиска?
— Мисля, че и той самият още не знае. Съмнявам се, че могат да сторят нещо по-добро за него от това да му предоставят две-три самки. Слушай, Най-заден, тук няма да напредна в проучванията си. Не умея да използвам четящите им устройства. А и без туй събрах твърде много материали. Само ровенето в тях ще ми отнеме около седмица.
— Какво ли би постигнал Кхмий за седмица? Не смея да се бавя толкова, за да не дочакам някоя изненада!
— Ъхъ… Имам ролки със записи. От тях ще научим почти всичко, което ни е необходимо, стига да ги разчетем. Ти можеш ли да направиш нещо по въпроса?
— Едва ли. Освен ако успееш да вземеш една от машините им. Така по-лесно ще въведа записите в компютъра на „Иглата“.
— Тежки са, пък и имат дебели кабели, които ги свързват с…
— Срежи кабела.
Луис въздъхна.
— Както кажеш. А после?
— Вече виждам въздушния град през камерите на сондата. Ще я насоча към теб. Налага се да махнеш филтъра за деутериеви атоми, за да имаш достъп до прехвърлящия диск. Разполагаш ли с клещи?
— Нямам никакви инструменти освен лазерното фенерче. Къде да режа?
— Дано всичко това си струва загубата на половината ми възможности за презареждане. Ако намериш четящо устройство и го напъхаш през люка към прехвърлящия диск, добре. Ако не успееш, донеси поне записите. Може и да измисля нещо.
Луис стоеше на ръба на покрива и гледаше под краката си към сенчестата ферма. Отвъд границата на здрача беше пладне. Нататък се простираше нашарена в правоъгълници обработваема земя. Змийската река лъкатушеше надясно и се скриваше сред ниски хълмове. Зад тях имаше морета, равнини, дребна планинска верига, още по-мънички морета… Останалото се сливаше в синевата, издигаща се все по-нагоре. Зяпаше като омагьосан и чакаше. Нямаше какво друго да прави. Не съзнаваше ясно колко време е минало.
Сондата изскочи внезапно от небето, тласкана от яростен син пламък. Там, където почти невидимата струя докосна покрива, растенията и пръстта изчезнаха в оранжев ад. Дребни горски хора, библиотекари в сини раса и мокри деца се разпищяха и побягнаха към стълбата.
Сондата докосна покрива и се обърна настрани, побутната от помощните двигатели. Беше дълга двайсетина стъпки и около десет широка — цилиндър с издатини за камерите и останалите сензори.
Луис изчака огънят да позагасне и прегази през жаравата. Доколкото виждаше, покривът беше съвсем опустял, нямаше и трупове. Дотук добре.
Гласът от преводача го напътстваше как да изреже дебелата плоча на молекулярния филтър. Най-сетне оголи прехвърлящия диск.
— Сега какво?
— Ще вземеш ли четящо устройство?
— Ще се опитам… макар тази история никак да не ми допада.
— След две години ще е все едно за всички. Давам ти тридесет минути, после се върни при сондата.
Двайсетината библиотекари почти се бяха престрашили да се качат, когато Луис се появи над стъпалата, нахлупил шлема върху главата си. Изстреляните по него тежки късове метал отскачаха от бронята и накъсваха крачките му.