Залповете се разредиха, нападателите започнаха да отстъпват.
Щом се отдалечиха достатъчно, Луис прокара лазерния лъч по стълбата. Спиралата, закрепена само на върха и в основата, се събра като изопната и пусната пружина, откъсвайки се от страничните отклонения към вратите. Горните два етажа останаха достъпни само за него.
Тъкмо се обърна към най-близката редица екрани и Харкабийпаролин му препречи пътя с голяма брадва в ръцете си.
— Още веднъж ще имам нужда от твоята помощ — сериозно изрече Луис.
Жената замахна, а той хвана дръжката, щом острието отскочи от шията му. Нападателката се загърчи от усилията да изтръгне оръжието си.
— Гледай — спокойно я подкани Луис.
Лъчът мина през кабела на едно четящо устройство, което изпуши и пръсна малко облаче искри.
— Сградата Ляр ще плати прескъпо за това! — изкрещя Харкабийпаролин.
— Какво да се прави… Помогни ми да отнесем машината на покрива. Мислех, че ще бъда принуден да режа стени, но така е по-добре.
— Няма!
Луис помръдна ръката си и следващото четящо устройство се разпадна на горящи парчета. Вонята беше непоносима.
— От теб зависи докога ще продължа…
— Вампиролюбец!
Кутията беше неудобна за носене, но той нямаше намерение да прибира лазерното фенерче, затова тежестта се поемаше почти изцяло от жената.
— Ако изтървем тази, ще се върнем за друга — предупреди я.
— Идиот!… И без това… вече съсипа… кабела…
Реши да си замълчи.
— Защо правиш това?
— Опитвам се да отърва света ви от скорошна целувка със слънцето.
Щеше да изпусне машината, ала все пак я задържа в последния момент.
— Но… двигателите! Всички… вече са… монтирани!
— А, научили сте! Уви, те са твърде малко, пък и прекалено късно ги върнаха по местата им. Повечето ви кораби изобщо не са се завърнали от пътешествията сред звездите, затуй двигателите не стигат. Хайде, стъпвай по-живо!
Щом се появиха горе, сондата послушно се премести по-близо до тях. Оставиха внимателно четящото устройство на покрива. Нямаше как да влезе през отвора. Луис изскърца със зъби и отряза неугледния екран.
Харкабийпаролин го наблюдаваше опулена. Твърде задъхана беше, за да избълва напиращите думи.
Екранът влезе пръв и изчезна. Основният модул пък беше твърде тежък. Той надигна единия край, пъхна го в отвора, после легна по гръб и забута с крака.
— Сградата Ляр няма нищо общо със станалото — каза на жената, щом се изправи. — Там дори не подозираха за намеренията ми. — Подхвърли смачканата на топка черна тъкан в краката й. — Ще ви обяснят как да възстановите водните колектори и другите си инсталации. Направете града си независим от Народа на машините!
Тя го зяпаше с изцъклени от ужас очи. Не беше ясно дали го е чула и разбрала.
Промъкна се с краката напред в отвора.
И нахълта — само че с главата напред — в товарния сектор на „Гореща игла на дознанието“.
ТРЕТА ЧАСТ
Двадесет и трета глава
ПОСЛЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Сякаш бе попаднал в огромна и ехтяща стъклена бутилка, при това сред почти непрогледен мрак. През прозрачните стени обаче виждаше обгърнатите в тъма, полуразглобени огромни кораби. Сондата се бе материализирала на мястото си — върху скобите в задната стена на товарния отсек осем стъпки над боядисания в сиво под. А Луис се гушеше в нишата, където доскоро беше деутериевият филтър, като рохко яйце в чашката си.
Изсули се, увисна на ръце и се пусна. От преумора чак го наболяваха костите. Е, оставаше да преодолее още едно затруднение и щеше най-сетне да си почине. Отдихът и безопасността бяха от другата страна на непробиваемата преграда. Вече виждаше спалните плоскости…
— Добре — прозвуча гласът на Най-задния някъде откъм тавана. — Това ли е четящото устройство? Не очаквах да е толкова обемисто. И беше ли необходимо да го срежеш на две?
— Ъхъ. — Освен това бе го пуснал от височина над два метра върху пода. За щастие кукловодите бяха много сръчна раса… — Надявам се, че си оставил наблизо някой прехвърлящ диск.
— Предвидих възможността за извънредни обстоятелства. Погледни към предната стена и наляво… Луис!
Призрачен стон на ужас се разнесе зад него и го накара да се извърти на пети.
Харкабийпаролин се гушеше в сондата, където той самият бе се намирал допреди малко. Ръцете й конвулсивно стискаха приклада и ложата на пушка. Изопнатите устни откриваха зъбите, а очите й шареха трескаво. Стрелкаха се наляво и надясно, нагоре и надолу, но никъде не откриваха нищо утешително.