Най-задния заговори напълно безизразно.
— Що за твар нахълта в моя кораб? Опасна ли е?
Нейното хленчене стана по-пронизително и изведнъж жената плачливо занарежда:
— Познавам това място, виждала съм го в картографската зала! Това е пристанът на звездните кораби, разположен извън света! Луийву, какво си ти?
Той насочи лазерното фенерче към нея.
— Върни се!
— Няма! Повредил си откраднатата собственост на Библиотеката! Но ако… светът е заплашен, аз също искам да помогна!
— Как ще ми помогнеш, смахната жено?! Чуй какво ти предлагам — върни се в Библиотеката и открий откъде са ви доставяли лекарството за безсмъртие още преди падането на градовете. Точно това място търсим. Ако изобщо има начин светът да бъде преместен без двигателите за корекция на орбитата, тъкмо там трябва да е системата за управление.
Тя тръсна глава.
— Няма да… Но защо си толкова уверен?
— Там е била базата им. Пази… тоест създателите на Пръстенов свят са отглеждали някъде наблизо едно растение… Тандж! Разчитам на догадки… Тандж и проклятия! — Луис притисна длани към слепоочията си. Струваше му се, че вътре някой блъска по големи тъпани. — Не исках всичко това да се стовари на моя гръб. Бях отвлечен!
Харкабийпаролин се измъкна от сондата и тупна на пода. Грубоватият син плат на расото й беше потъмнял от пот. Сега много приличаше на Харлоприлалар.
— Знам как да помогна. Ще ти чета.
— Имаме си машини за тази цел.
Тя пристъпи към него, отпуснала оръжието. Май беше забравила, че още го държи в ръката си.
— Сами сме си го направили, нали? Хората от моята раса са отмъкнали двигателите за своите кораби. Не мога ли с нещо да поправя стореното?
— Я първо ми дай това.
Библиотекарката се подчини. Луис пое неловко оръжието — приличаше на изработено от Народа на машините.
— Отнеси го напред и наляво — намеси се Най-задния. — Прехвърлящият диск е там.
— Не го виждам.
— Той също е боядисан. Остави оръжието в ъгъла и отстъпи. А ти, жено, стой където си!
Луис го послуша и пушката изчезна. За малко да пропусне неясното движение, когато тя се появи върху издатината на космодрума. Най-задния не е забравил да остави диск и извън корпуса на кораба. Поклати смаяно глава. Параноята на кукловода по нещо му напомняше за Италия от епохата на Ренесанса.
— Добре. А сега… Луис! Още един!
От сондата надникна глава, покрита с къса кестенява коса. Беше момчето, което срещна в картографската зала — голо и мокро. Пулеше се от изумление. Най-подходящата възраст за здрависване с магията…
Този път той изрева:
— Най-заден, веднага изключи дисковете!
— Сетих се вече, но трябваше да го направя по-рано. Сега пък кой е?
— Едно от децата на библиотекарите. Има многосрично име, което не мога да си спомня…
— Кауаресксенджаджок — подвикна ухилен хлапакът.
— Луийву, къде сме? И какво търсим тук?
— Май само Финагъл знае.
— Луис, не мога да търпя тези пришълци на кораба си!
— Ако ти е хрумнало да ги изхвърлиш в космоса, забрави. Няма да ти позволя.
— Значи ще останат в товарния отсек, а и ти заедно с тях. Вече подозирам, че си подготвил всичко отдавна, и то заедно с Кхмий. Не биваше да ви се доверявам.
— Че ти никога не си ни имал доверие.
— Моля?
— Между другото, тук ще умрем от глад.
Мълчанието се проточи. Кауаресксенджаджок се измъкна ловко от сондата.
Двамата с Харкабийпаролин зашепнаха оживено.
— Ако искаш, върни се в килията си — неочаквано отсече Най-задния. — А те нека останат тук. Ще оставя включени дисковете, за да ги храниш. Това неочаквано произшествие може и да е за добро.
— Как тъй?
— Защо някои от жителите на Пръстенов свят да не оцелеят?
Двамата натрапници бяха достатъчно далеч, за да не чуват гласа от преводача на Луис.
— Ей, нали не си решил да зарежеш всичко точно сега? Ако разчетем донесените от мен записи, сигурно ще намерим вълшебния преобразувател.
— А богатството от картите на няколко планети може би е вече в ръцете на Кхмий. Вероятно сме в безопасност заради голямото разстояние, но за не повече от два-три дни. Ще се наложи да потеглим скоро.
Двамата от въздушния град се озърнаха към Луис, чак когато той спря до тях.
— Харкабийпаролин, помогни ми да пренесем четящото устройство.
Десет минути по-късно машината, отрязаният екран и ролките със записи попаднаха в пилотската кабина при Най-задния. Жената и момчето зачакаха търпеливо да им кажат какво ще последва.
— Засега се налага да останете тук — обясни доскорошният клиент на Библиотеката. — Ще ви пратя храна и завивки. Моля ви да ми вярвате.