Почувства как лицето му почервенява от неудобство и побърза да отиде в ъгъла.
Озова се в килията си, все още облечен в бронята и якето.
Съблече се и набра командата за домашна пижама. Постепенно му олекваше. Колкото и да беше съсипан, трябваше първо да се погрижи за Харкабийпаролин и Кауаресксенджаджок. Кухнята-робот отказа да му направи одеяла и той поиска четири качулати наметки от най-големия размер. Веднага ги постави върху прехвърлящия диск.
Порови се в спомените си. Каква храна обичаше Харлоприлалар? Беше всеядна, но все пак предпочиташе прясната. Избра подходящи гозби за двамата си подопечни. През стената виждаше с какво недоверие ги опитват.
За себе си поръча орехи и отлежало бургундско от добра реколта. Още дъвчеше и отпиваше, когато включи полето на спалните плоскости, вмъкна се между тях и се отпусна в безтегловността. Връхлетя го внезапен рояк от мисли.
Сградата Ляр щеше да плати прескъпо за неговите бандитски похождения. Дали Харкабийпаролин бе оставила свръхпроводящата тъкан в Библиотеката, за да заглади поне отчасти щетите? Дори това не знаеше.
А какво ли правеше сега Валавиргилин? Уплашена до смърт за расата си, за целия си свят, но пък напълно безпомощна — и това пак благодарение на него! Жената и момчето в товарния отсек несъмнено се бояха не по-малко… ако все същият Луис. Ву се споминеше в близките часове, не биха го надживели за дълго.
Всичко влизаше в цената. Неговият собствен живот също висеше на косъм.
Първа стъпка: да внесе лазерното фенерче в „Иглата“. Речено — сторено.
Втора стъпка: възможно ли е Пръстенов свят да бъде върнат на изначално отреденото му място? През следващите часове може би ще докаже, че е немислимо. Зависеше изцяло от магнитните свойства на скрита.
Ако не може да бъде спасен — бягство.
Ако може, тогава…
Трета стъпка: да реши ще успеят ли двамата с Кхмий да се завърнат живи в изследвания космос? Ако не…
Четвърта стъпка: бунт.
Трябваше да остави парчето тъкан в Сградата Ляр. Трябваше да напомни навреме на Най-задния да изключи прехвърлящите дискове в сондата. Напоследък допускаше грешки. Това го тревожеше. Следващите му постъпки щяха да бъдат дяволски важни.
Сега обаче трябваше да открадне няколко часа сън… щом тъй и тъй бе му потръгнало на кражби.
Слаби гласове. Луис се размърда, обърна се във включеното поле на спалните плоскости и се огледа.
Отвъд задната стена на килията Харкабийпаролин и Кауаресксенджаджок обсъждаха разпалено нещо с тавана. Разговорът им звучеше безсмислено, защото преводачът не му беше под ръка в момента. Хората от града сочеха правоъгълната холограма, привидно увиснала извън прозрачния корпус.
През този „прозорец“ надничаха в огрения от слънцето двор на замък със сиви каменни стени. Големи дялани късове, множество прави ъгли. Вместо прозорци масивната постройка имаше само процепи за стрелба с лък. Подобие на бръшлян се вкопчваше в една от стените, само че бледожълт и с алени жилки.
Луис се изтласка извън полето.
Кукловодът седеше на пейката си в пилотската кабина. Този път козината му излъчваше сияние, обгърнало го като облак. Едната глава се изви към човека.
— Да смятам ли, че възвърна силите си?
— М-да… Имах нужда от почивка. Напредваш ли?
— Успях да възстановя четящото устройство, но компютърът на „Иглата“ няма достатъчен запас от физически понятия на езика на Строителите, за да разчете записите. Надявам се да попълня речника му, като разговарям с аборигените.
— Докога ще продължи това? Искам да им задам няколко въпроса за конструкцията на Пръстенов свят.
Дали цялата основа, заемаща шестстотин милиона милиони квадратни мили, можеше да послужи за преместването на света чрез електромагнитно въздействие? Ех, ако знаеше!
— Според мен имаме нужда от още десет до двадесет часа. От време на време трябва да спираме за почивка.
Твърде дълго, каза си Луис. Аварийният екип скоро ще ги връхлети. Жалко…
— Тази картина от камерите на совалката ли е?
— Да.
— Съществува ли възможност да се свържем с Кхмий?
— Не.
— Защо? Не вярвам да си е захвърлил преводача.
— Допуснах грешката да го лиша принудително от функциите на устройството. Затова и не го носи.
— А какво всъщност става? — нетърпеливо попита Луис. — Защо се е озовал в някакъв средновековен замък?
— Минаха двадесет часа, откакто стигна до макета на Кзин. Вече ти разказах, че прелетя навсякъде, позволи на местните кзинти да го нападнат с въздушни машини, кацна на огромния кораб и ги остави да продължат атаките си. Но след шест часа отлетя другаде със совалката. Бих искал да проумея какво се е надявал да постигне.