— И аз не знам. Продължавай, моля те!
— Въздушните машини го преследваха донякъде и се върнаха. Той откри дива пустош с малък замък и крепостни стени около него, разположен върху най-високия връх. Кацна в двора. Разбира се, нападнаха го, но бранителите на замъка имаха само мечове, стрели и други подобни първобитни оръжия. Когато се скупчиха около совалката, порази ги със зашеметяващото оръдие. А после…
— Почакай малко!
Един кзинт изскочи изпод закръглена арка и се втурна лудешки на четири крака право към наблюдателите. Явно беше Кхмий, защото носеше противоударна броня. От едното му око стърчеше стрела — дълга дървена пръчка с перца накрая.
Преследваха го други екземпляри от неговата раса, размахали саби и боздугани. От бойниците летяха облаци стрели, които отскачаха от бронята на беглеца. Кхмий тъкмо стигна до входния люк на совалката и от един тесен прозорец се проточи ярка нишка. Лазерният лъч изтръгна пламъци от плочите на двора и се премести към люка. Кзинтът се скри вътре… а лъчът изчезна и след миг от процепа блъвна бяло-червен огън.
— Ама че е безгрижен! — измърмори Най-задния. — Да остави такова оръжие в ръцете на враговете си!
Другата му уста докосна нещо на пулта. Превключи на вътрешна камера. Луис внимателно гледаше как доскорошният му спътник блокира външния люк, после се повлича към автолечителя. Смъкваше в движение частите на бронята. На единия си крак имаше дълга разкъсна рана. Повдигна капака и пльосна безсилно в машината.
— Тандж! Забрави да включи мониторите! Най-заден, длъжни сме да му помогнем…
— Как смяташ да го направиш? Ако се опиташ да стигнеш до него чрез прехвърлящите дискове, ще се загрееш до температурата на термоядрения синтез. Разликата в твоята скорост и тази на совалката…
— Ъхъ…
Големият океан беше отдалечен от тях на тридесет и пет градуса по дъгата на Пръстеновия свят. Количеството кинетична енергия би било достатъчно да се вдигне във въздуха милионен град. Значи бяха безсилни…
Кхмий лежеше и кървеше.
Изведнъж изстена. Обърна се тежко и дебелите му пръсти напипаха клавиатурата на автолечителя. Надигна се и затвори капака.
— И това стига — отдъхна си Луис. Стрелата бе проникнала в очната кухина под много остър ъгъл. Надяваше се, че не е засегнала мозъка. — Да, наистина е бил много безгрижен… Слушам те!
— Кхмий обстреля целия замък със зашеметяващото оръдие. След това три часа товареше изпаднали в безсъзнание кзинти върху отблъскващи се плоскости и ги изнасяше извън крепостните стени. После залости портата и влезе в замъка. Минаха нови девет часа, докато го видя отново. Хей, защо си се ухилил до уши?
— Не изнесе самки навън, нали?
— Не. А, мисля, че разбирам…
— Страшен късмет е имал да си навлече бронята навреме. Явно преди това са успели да му разпорят крака.
— Както изглежда, действията на Кхмий не представляват заплаха за мен.
Луис предположи, че кзинтът ще остане поне двайсетина часа в автолечителя, може би и двойно повече. Беше принуден да вземе решението сам.
— Не беше зле да си поприказваме с него. Какво да се прави… Най-заден, моля те да запишеш разговора ни от този момент нататък. После го пусни в совалката на непрекъснато повторение. Искам Кхмий да го чуе, щом се освести.
Кукловодът посегна към пулта и сякаш сдъвка някакъв регулатор.
— Готово. Какво желаеш да обсъдим?
— Двамата с Кхмий тъй и не повярвахме, че ще ни върнеш в изследвания космос. Нито пък, че имаш възможност да го направиш.
Най-задния се взираше в него, раздалечил максимално двете си глави, за да вижда по-добре своя несигурен помощник и потенциален враг.
— Луис, а според вас защо бих предпочел да не правя това?
— Първо, знаем твърде много. Второ, няма никаква причина ти самият да се връщаш в изследвания космос. С вълшебния преобразувател или без него, мястото ти е във Флота на световете.
Мускулите по бутовете на Най-задния се свиваха неспокойно. (Кукловодът се биеше със задния си крак: обръщаш гръб на противника, прицелваш се с удобно раздалечените си очи и риташ!)
— Толкова ли ви плашеше тази перспектива?
— Е, сигурно е по-добра, отколкото да останем тук до края… Но какви бяха истинските ти намерения?
— Можем да се погрижим за вас. Ще живеете много приятно. Знаеш, че разполагаме с кзинтското лекарство за дълголетие, следователно няма да се лишиш от своето подмладяващо вещество. В „Иглата“ има достатъчно място, за да натоварим човешки и кзинтски самки. Всъщност една жена от расата на Строителите вече е тук. Ще пътувате в стазис, така че теснотията не е проблем. Вие и придружителките ви ще можете да се заселите на някоя от четирите селскостопански планети. На практика ще ви принадлежи цял един свят!