— Ами ако тази пасторална идилия ни омръзне?
— Глупости. Бихте имали достъп и до библиотеките ни. Ще проникнете в знания, за които човечеството само гадае, откакто му разкрихме съществуването си! Флотът се движи в пространството почти със скоростта на светлината, след време ще достигне Магелановите облаци. Заедно с нас ще избягате от избухналото галактическо ядро. Вероятно ще имаме нужда и от услугите ви за проучвания на… интересни територии по пътя.
— Тоест — на опасни?
— Че как иначе?
Луис изпита несравнимо по-силно изкушение, отколкото си го представяше само преди минута. Как ли щеше да се отнесе Кхмий към предложението? Като шанс да сее разруха из родната планета на кукловодите в някакво неопределено бъдеще? Или тутакси би го отхвърлил, за да не се покаже страхливец?
— Това обвързано ли е с намирането на вълшебния преобразувател?
— Не. При всички случаи ще имаме нужда от вашите дарби и умения. И все пак… Каквото и да ти обещая, ще ми бъде по-лесно да го изпълня, ако експериментаторите са на власт. Консерваторите може и да не оценят напълно твоите способности, да не говорим пък за тези на Кхмий.
„Колко изящно го каза“ — подсмихна се Луис.
— И след като го споменахме…
— Кзинтът ме изостави, но предложението ми важи и за него. Той откри самки от своята раса. Може би ще иска да ги запази за себе си. Сигурно ще успееш да го убедиш.
— Не съм уверен в това.
— А и в края на краищата не е изключено отново да видите родните си светове. След хиляда години в изследвания космос вероятно вече ще са забравили за кукловодите. Докато за вас ще са минали само десетилетия, защото ще пътувате почти със светлинна скорост във Флота на световете…
— Искам време да помисля! Ще предам предложението ти на Кхмий при първа възможност.
Луис се озърна. Жената и момчето го гледаха. Жалко, че не можеше да се посъветва с двамата, защото му предстоеше да рискува и техния живот.
Но вече бе решил.
— Нека да се преместим към Големия океан — каза на Най-задния. — Можем да излезем през Юмрука на бога и да напредваме достатъчно предпазливо.
— Нямам никакво намерение да местя „Иглата“! Несъмнено има други опасности освен антиметеоритната защита, а и тя ми стига!
— Обзалагам се, че ей сега ще променя намеренията ти. Помниш ли онези механизми за монтирането на Бусардовите двигатели по стената? Защо не ги огледаш по-отблизо? Просто се обърни натам…
В първия миг кукловодът се вцепени. После изчезна вихрено зад непрозрачната част от стената.
Вниманието му щеше да бъде напълно обсебено. Задълго.
Луис Ву преспокойно отиде при захвърлените на купчина броня и яке. Бръкна в джоба, където бе оставил лазерното фенерче. „Четвърта стъпка… Крайно време беше.“ Уви, автолечителят се намираше на стотина милиона мили оттук, в совалката. Дали нямаше съвсем скоро да се нуждае от помощта му?
По външния корпус на „Иглата“ съществуваше защитен слой срещу електромагнитно излъчване. Всеки кораб се правеше така. При претоварване защитата се превръщаше в огледало и обикновено опазваше зрението на пилота.
Спираше радиацията от слънчевите изригвания, камо ли лазерните лъчи! Щом Най-задния се бе погрижил между него и пленения му екипаж да има непробиваема стена, вероятно бе покрил отвсякъде пилотската кабина със защитен слой.
Ами пода на килията?
Луис коленичи. Хипердвигателят бе разположен по цялата дължина на кораба. Преобладаваше бронзовият цвят, тук-там изпъстрен от мед и корпусен метал. Машини на кукловодите — само плавни очертания без никакви ъгли. Отсега изглеждаха полуразтопени. Насочи лазерното фенерче и лъчът мина през прозрачния под.
На бронзовата повърхност се появи ярко петно, издигна се облаче изпарен метал, а надолу се стече свръхпрегрята струйка. Остави лъча да пробие навътре, после започна да го мести — изгаряше или стапяше всичко, което му се струваше по-интересно. Съжаляваше само, че никога не бе изучавал инженерните схеми на хипердвигателите.
Лазерът се сгорещи в ръката му. От доста време се забавляваше. Заби лъча в една от шестте опорни греди, които придържаха двигателя във вакуумната му камера. Тя не се стопи, но омекна и се сгърчи. После се захвана с втората греда. Огромното туловище на двигателя се изви и бавно започна да се прегъва.
Тесният лъч замига, преди да изчезне. Край на батерията. Луис захвърли лазерното фенерче надалеч, защото не забравяше, че то може да се взриви по команда на Най-задния.