Доближи предната стена на килията си. Кукловодът не се виждаше, ала скоро прозвуча стон като от готически орган, рухващ в страшна агония.
Най-задния изтупурка иззад непрозрачната зелена стена и застина пред него. Навсякъде под кожата му личаха потръпващите мускули.
— Хайде да поумуваме заедно над положението — прикани го Луис.
Без да бърза, събеседникът му пъхна главите си под предните крака и се сви на пода.
Двадесет и четвърта глава
НАСРЕЩНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Луис Ву се събуди с прояснен ум и прегладнял. Още няколко минути се наслаждаваше на безтегловността, после се пресегна и изключи полето. Според часовника бе проспал седем часа.
Гостите на „Иглата“ бяха се настанили под една от огромните скоби, придържащи совалката по време на междузвезден полет. Белокосата жена спеше неспокойно, оплетена в усуканите наметки, от които се подаваше гол крак. Кестенявото момче се бе унесло като бебе.
Нито знаеше как да ги събуди, нито виждаше смисъл да го прави. Стените не пропускаха звуци, преводачът не работеше. Прехвърлящите дискове пък пренасяха само по два-три килограма наведнъж. Нима кукловодът бе очаквал някакъв сложно подготвен заговор срещу него? Луис се ухили. Напротив, този бунт беше въплъщение на простотата!
Поиска си сандвич с печено сирене и го загриза, застанал до предната стена на килията си.
В покой Най-задния представляваше почти гладко яйце, покрито с козина. Главите и краката му бяха скрити под тялото. Не личеше да е помръднал през последните седем часа.
Разбира се, бе виждал и Несус да се държи така. Типична реакция на кукловодите при потресаващи преживявания — увиват се около пъпа си и вселената изчезва за тях. Няма нищо лошо, но девет часа пълно откъсване от света му се струваха множко. Ако пък бе докарал Най-задния до трайно кататонично вцепенение с причинения му шок, това би означавало край на всичко.
Ушите на кукловодите се намират в главите им. Думите на Луис трябваше да минат през плътни мускули и кости, затова изкрещя с все сила:
— Предлагам ти няколко теми за размисъл! — Най-задния не трепна. Той продължи гръмогласно: — Тази конструкция продължава да се измества към слънцето си. Има какво да сторим, за да не допуснем апокалипсиса, но не и докато ти съзерцаваш пъпа си. Никой освен теб не би се справил с уредите, сензорите, двигателните системи и… останалото в „Иглата“. Нали точно така си го намислил? С всяка минута, през която се преструваш на табуретка, ти, аз и Кхмий се доближаваме до възможност, каквато никой астрофизик не би пропуснал за нищо на света.
Довърши си сандвича, докато чакаше. Кукловодите са превъзходни лингвисти, могат да научат до тънкости езика на която и да е друга раса. Дали обаче Най-задния щеше да се хване на тази словесна въдичка?
И ето че той подаде едната си глава, колкото да попита:
— За каква възможност говориш?
— За шанса да огледаш слънчевите петна отдолу.
Главата се прибра под корема, а Луис изрева:
— Аварийният екип идва все по-наблизо!
Главата и шията отново се показаха, за да нададат крясък в отговор:
— Какво направи, човече? Защо причини това на мен, на себе си, на двамата аборигени, които можеха да се спасят от смъртта в пламъците? Помисли ли изобщо за нещо, освен за удоволствието от безцелното хулиганство?!
— Помислих, и още как. Ти самият спомена веднъж, че някой ден ще трябва да решим кой ръководи експедицията. Е, денят настъпи. Нека ти обясня защо и за теб ще е добре да се подчиняваш на заповедите ми.
— Не бих допуснал, че един токоглавец може да бъде подтикван от властолюбие.
— Ето ти първата причина. Превъзхождам те несравнимо по прозорливост.
— Продължавай.
— Не можем да се махнем оттук. Дори Флотът на световете е недостижим със скорост под светлинната. Ако Пръстенов свят загине, това ще е и нашият край. Значи сме принудени все някак да го върнем на отреденото му място. Сега да ти изложа и третата причина. Създателите на тази конструкция са мъртви поне от четвърт милион години. Кхмий дори смята, че са минали два милиона, откакто ги няма. Немислимо е хуманоидите по Пръстеновия свят да са мутирали и еволюирали, докато предтечите им са можели да ги контролират. Не биха го допуснали, защото са били паки-пазители.
Очакваше ужас, стъписване, изумление. Кукловодът обаче прояви само неприязън.
— Ксенофоби… Злобни, корави и твърде умни.
Вероятно отдавна се бе досетил за истината.
— Именно! — натърти Луис. — Говорим за расата, от която и аз произхождам. Те са построили Пръстеновия свят, а също и все още непознатата за нас система, която е трябвало да поддържа орбитата му. Е, кой от тук присъстващите е по-способен да наподоби мисленето на пак-пазител? Питам те, защото все някой ще трябва да се помъчи!