— Всички тези доводи щяха да бъдат ненужни, ако ни бе оставил поне възможността да избягаме. А аз ти се доверявах…
— Не ме принуждавай да те смятам за тъпак. Не съм давал съгласието си да участвам в тази експедиция. Кзинтите и хората не са особено подходящи за роби.
— Има ли и четвърта причина?
Луис направи кисела гримаса.
— Кхмий е разочарован от мен. Много му се иска да ти наложи волята си. Ако му кажа, че вече ми се подчиняваш, ще бъде удовлетворен. А ние имаме нужда от него.
— Да, несъмнено. Може би е по-способен от теб да мисли като пак-пазител.
— Е, какво решаваш?
— Очаквам да чуя заповедите ти.
Луис му ги съобщи.
Харкабийпаролин се бе обърнала по гръб и ставаше, когато видя човека с плитката да се появява в ъгъла. Ахна, приклекна и се скри под наметките. После запълзя към оставеното встрани синьо расо.
Държеше се чудато. Нима потомка на Строителите би се притеснявала от голотата си? Трябваше ли и той да се облече, преди да се прехвърли в товарния отсек? Постара се да прояви разбиране — обърна й гръб и отиде при момчето.
То стоеше пред прозрачната стена и зяпаше изкормените междузвездни кораби. Наметката изглеждаше твърде голяма върху тялото му.
— Луийву, ние ли сме правили някога тези кораби?
— Ъхъ…
Кауаресксенджаджок се усмихна.
— А вие имали ли сте толкова големи кораби?
Луис се напъна да си спомни.
— Първите тежки космически гемии са били с почти същите размери. Трябвало е място за много хора, преди да се научим да преодоляваме светлинната бариера.
— Този, в който сме сега, по-бързо от светлината ли се движи?
— Доскоро беше така, но вече не може. Като си помисля, корпусите четвърти размер, произвеждани от „Дженеръл продъктс“, са още по-внушителни, но са ги измислили кукловодите.
— Вчера говорихме с кукловод, нали? Разпитваше ни за теб, но нямаше какво толкова да му разкажем.
Харкабийпаролин дойде при тях. Със синьото расо по тялото си отново изглеждаше спокойна.
— Луийву, положението ни промени ли се? — попита го тя. — Първо чухме, че нямало да идваш при нас.
Отбягваше да го погледне в очите.
— Вече аз заповядвам тук.
— Толкова лесно ли стана?
— Платих си цената.
Момчето ги прекъсна:
— Луийву, движим се!
— Всичко е наред.
— Можеш ли да затъмниш малко?
Той се провикна и лампите угаснаха. Веднага му олекна — мракът скриваше голотата му. Предразсъдъците на Харкабийпаролин май бяха заразни.
„Гореща игла на дознанието“ се издигна на десетина стъпки над издатината. Кротко, едва ли не крадешком и без никакви зрелищни ефекти корабът се плъзна към ръба и под него.
— Къде отиваме? — веднага попита жената.
— Под света. Накрая ще се озовем в Големия океан.
Не изпитваха усещането, че падат, но издатината с космодрума оставаше все по-нагоре. Най-задния предпочете да се отдалечи на няколко мили, преди да включи планетарните двигатели. „Иглата“ започна да намалява скоростта си и се премести под основата.
Плътната чернилка се превърна в небе за тях. Отдолу се откри звездният простор — по-ярък, отколкото би могъл да го види жител на Пръстеновия свят през атмосферата и отразената от дъгата на конструкцията светлина. Но горе мракът си оставаше непрогледен — защитната пяна и скритът не отразяваха нищо.
Все още се чувстваше неудобно.
— Ще се върна в стаята си. Защо не дойдете с мен? Там е храната, можете да си подберете и дрехи. Има и по-удобни легла, стига да ви харесат.
Харкабийпаролин се появи последна върху прехвърлящия диск и трепна уплашено. Луис се разсмя и тя се опита да го опари с поглед, но се извърна тутакси. „Ау, този е гол!“
Той си поръча свободно падащ по тялото му анцуг и се облече.
— Така по-добре ли е?
— Да. Според теб глупаво ли се държа?
— Ни най-малко. Ясно ми е, че не знаете как да контролирате климата си, значи не ви е приятно да се разхождате голи навсякъде. Затова ти се струва толкова необичайно. А може и да се заблуждавам.
— Не е изключено да си прав… — учудено промърмори жената.
— Снощи спахте на твърдия под. Я опитайте сега водното легло. Спокойно ще се поберете двамата и пак ще остане място. Кхмий няма да го използва скоро.
Кауаресксенджаджок се метна веднага върху покритата с козина постеля. Подскочи и повърхността се нагъна от вълничките.