— Хм, май е пробив от метеорит. Над него би трябвало да има постоянна буря.
Екранът на четящото устройство беше зад стената на пилотската кабина, но обърнат към жената. Най-задния поправи повредите и добави още един сплетен кабел, свързан с пулта на кораба. Харкабийпаролин четеше на глас, а компютърът съотнасяше произнесеното със записа и със заложения в паметта му речник от езика на Харлоприлалар. Речта сигурно се бе променила през вековете, но не неузнаваемо — типична за общество с писменост устойчивост. Луис се надяваше, че компютърът скоро ще може да се занимава самостоятелно със записите.
Най-задния се бе скрил отново в непрозрачната част от кабината. Трудно понасяше поредицата от жестоки сътресения. Вече бе склонен да го оправдае, че отделя време за тиха истерия…
„Иглата“ забележимо се ускоряваше, основата на Пръстенов свят отминаваше твърде бързо, за да различават подробности. А гласът на жената ставаше все по-гърлен. Луис реши, че е по-разумно да прекъснат и да хапнат.
И си навлече поредното главоболие. Поръча на робота филе миньон с пържени картофи, сирене „Бри“ и франзелки. Момчето се облещи от ужас, щом зърна храната в съдовете. Жената пък се опули срещу Луис Ву.
— Извинете ме, изглежда пак съм забравил нещо. Мислех ви за всеядни.
— Не грешиш, ядем и растения, и животинска плът — потвърди библиотекарката. — Но не и гнилоч!
— Не се разстройвайте излишно. Поне няма вредни бактерии.
Добре отлежало месо, съсирено от плесен мляко… Той изпразни чиниите им в отвора за отпадъци и набра друго меню. Плодове и сурови зеленчуци. Веднага изхвърли появилия се в отделна паничка лют сметанов сос. После морски деликатеси, сред тях и сурови рибешки филенца. Разбира се, гостите му не бяха опитвали досега вкуса на животни от солени води. Хареса им, но скоро ожадняха.
Луис ги гледаше нещастно. И сега какво, да умира от глад заради тях ли?
Защо пък те да не гладуват! Откъде да им намери прясно месо? Ами да… Ще го поръча на пулта, който Кхмий използваше. И ще го опече с лазера, включен на широк лъч, но с голяма мощност. Оставаше да убеди Най-задния, че е нужно да му презареди лазерното фенерче. Не вярваше да стане лесно, като си спомни за какво го използва последния път…
Още един проблем — ами ако солта им дойдеше в повече? Не знаеше какво да стори. Освен пак да помоли Най-задния да промени програмата на роботизираната кухня.
След обяда Харкабийпаролин отново се захвана с четенето. Дъното на Пръстенов свят минаваше пред очите им на размазани от скоростта ивици. Кауаресксенджаджок неспокойно се прехвърляше от стаята в товарния отсек и обратно.
И Луис се чувстваше някак настръхнал. А би трябвало да рови за важни сведения… да прегледа записите от първата им експедиция, или да следи приключенията на Кхмий по картата на Кзин. Най-задния обаче не се мяркаше, за да поиска нещо от него.
Постепенно започна да осъзнава другия източник на лошото си настроение.
Искаше му се да натисне библиотекарката.
Гласът й беше чудесен. Тя можеше да говори часове наред, но напевността в него не изчезваше. Бе му споменала, че се е случвало да чете на слепи деца. Деца без зрение… Стомахът му се сви от тази представа. Допадаха му също така нейното достойнство, смелостта й. Харесваше му как расото очертаваше извивките на тялото й, пък и нали вече го зърна голо…
Жалко, че не си падаше по връзки с пришълци. Когато кукловодът най-сетне се показа, Луис се зарадва, че има с кого да си отвлече вниманието.
Приказваха си тихо на интерезик, за да не пречат на четящата жена.
— Откъде ли се е взела тази набързо скалъпена аварийна група? — чудеше се Луис. — Кой из целия Пръстенов свят е толкова зле осведомен, че да монтира отново двигателите за корекция на орбитата? Нима не разбира, че направеното няма да е достатъчно!
— Не се занимавай с тях — посъветва го Най-задния.
— Ами ако знаят? Представи си, че нещастниците просто не могат да измислят нищо по-свястно. Няма и съмнение откъде са взели оборудването си. Трябва да е било оставено в Ремонтния център.
— Достатъчно сложни проблеми имаме да решаваме. Не се отвличай.
— Е, този път поне си прав. И все пак ми е любопитно… Тила Браун е получила образованието си в изследвания от хората космос. Стъписващите с мащабите си проекти не са нещо непознато за нея. Веднага би се досетила какво ще се случи, щом слънцето е започнало да осветява света ту силно, ту слабо.
— Нима тя е в състояние да организира такава спасителна операция?
— Сама… не ми се вярва. Но са били заедно с Търсача. Нали го познаваш вече от записите? Местен жител, вероятно от безсмъртните. Тила си го намери. Признавам, стори ми се малко смахнат, но не би си поплювал. Каза ни, че неведнъж е бил владетел.