— Тила Браун е неуспешен експеримент. Опитахме се да предизвикаме появата на хора, надарени с късмет по рождение, единствено заради надеждата, че общуващите с тях кукловоди биха могли да споделят сполуката им. Не знам дали е редно да наречем Тила късметлийка, обаче е ясно, че околните нищо не печелеха от чудноватата й дарба. Никак не ми се иска точно сега да се сблъскаме с жена като нея.
Луис потръпна.
— Разбира се!
— Следователно не е благоразумно да се натрапваме на аварийния екип.
— Добави допълнение в записа, който си пуснал в совалката, за да го чуе Кхмий. Луис Ву отхвърли предложението ти за убежище във Флота на световете. Луис Ву пое командването на „Гореща игла на дознанието“ и унищожи хипердвигателя. Да се надяваме, че това ще го пораздруса!
— Поне мен успя да пораздрусаш… Но сензорите и излъчвателите на кораба няма да преодолеят многометрова преграда от скрит. Ще почакаме малко с изпращането на съобщението ти.
— Колко ни остава, докато успеем да го излъчим?
— Около четиридесет часа. Ускорих кораба до хиляда мили в секунда. Налага се да използваме ъглово ускорение от пет G, за да не се отдалечим от конструкцията.
— Корабът издържа до тридесет G. Прекаляваш с предпазливостта.
— Запознат съм с мнението ти за мен.
— Но пък нищо не знаеш за послушанието — промърмори Луис. — От един дол дренки сме.
Двадесет и пета глава
СЕМЕНАТА НА ИМПЕРИЯТА
Основата на Пръстенов свят се стелеше над тях.
В гледката нямаше забележимо разнообразие, особено от тридесет хиляди мили разстояние и със скорост хиляда мили в секунда. По едно време момчето дори задряма сред оранжевата козина. Луис все още зяпаше. Иначе не му оставаше друго, освен да се пита дали не е обрекъл всички на гибел.
Накрая Най-задния каза на библиотекарката:
— Това е достатъчно.
Луис се изтърколи и скочи на крака.
Харкабийпаролин си разтриваше гърлото. Видяха как кукловодът само за няколко минути пусна четирите откраднати ролки през четящото устройство.
— Останалото е работа на компютъра. Заложил съм всички въпроси в програмата. Стига отговорите да се съдържат в записите, ще ги узнаем след броени часове. Но какво ще правим, Луис, ако тези отговори не ни харесат?
— Искам първо да чуя въпросите.
— Забелязана ли е в историята на Пръстенов свят някаква дейност, свързана с поддържането му в изправност? Ако да, то ремонтните устройства от едно място ли са идвали? Дали поправките са по-чести в някоя област? Съществува ли част от този свят, която да е в по-добро състояние от останалите? Моля, отбележете всички отпратки към същества, имащи прилики с паките! Видът на бронята мени ли се според разстоянието от някоя отправна точка? Какви са магнитните свойства на основата и изобщо на скрита?
— Браво на теб.
— Пропуснал ли съм нещо?
— …Ъ-ъ, да. Ще бъде от полза да научим и най-вероятния източник на лекарството за безсмъртие. Очаквам да е Големия океан, но нека все пак попитаме.
— Ще добавя въпроса. Но защо Големия океан?
— Е, отчасти защото се набива в очи. И отчасти понеже един-единствен път намерихме запаси от лекарството. Бяха у Харлоприлалар. А на нея пък се натъкнахме съвсем наблизо до океана.
„Да не споменавам — каза си Луис, — че и корабът се тресна в Пръстеновия свят сравнително недалеч. Късметът на Тила Браун изкривява всички вероятности. Можеше да ни запрати право към Ремонтния център още при първата експедиция.“
— Харкабийпаролин, хрумва ли ти нещо друго?
Гласът й вече стържеше.
— Не мога да проумея с какво се занимавате.
Как да й обясни?
— Нашата машина е запомнила всичко от записите. Сега й казваме да рови в паметта си, за да търси отговори на определени въпроси.
— Попитайте я по какъв начин да спасим света!
— Уви, трябва да е нещо по-конкретно. Машината запомня, сравнява и изчислява, но не мисли самостоятелно. Не е от най-мощните.
Тя поклати глава.
— Ами ако отговорите не ни вършат работа? — заинати се Най-задния. — Не можем и да избягаме.
— Ще опитаме друго…
— Помислих за останалите ни възможности. Трябва да обикаляме в полярна орбита около слънцето. Така ще намалим риска да ни удари парче от разпадналия се пръстен. Ще включа стазисното поле в „Иглата“ и ще чакаме да ни спасят. Никой няма да ни отърве, но този вариант поне е по-добър от алтернативата.
„И до него може да опрем“ — каза си Луис.
— Чудесно. Все пак имаме около две години, за да измъдрим по-приемлив изход.