— Нямам представа. Остави ме да си почина. Кукловодът не можеше да не знае какво върши.
Луис, който се доверяваше напълно на неговия страх, отпусна бузата си върху студения и гладък метал.
Задряма.
Даже и в полусън не забравяше къде се намира. При всяко трепване на велосипеда веднага се ококорваше и стискаше с все сила метала с краката си и тъканта с ръце. Цялата му дрямка приличаше на ужасяващ кошмар.
Когато усети лъч светлина върху клепачите си, веднага се събуди.
От хоризонталния процеп, през който бяха влезли, струеше дневна светлина. Видя, че както кукловодът, така и велосипедът му, вече бяха обърнати с главата надолу. Несус се задържаше от приспособление, приличащо повече на мрежа, отколкото на балон. Процепът се затвори зад гърба му.
— Добре дошъл — приветства го кзинтът, провлачвайки думите. — Можеш ли да ме обърнеш в нормално положение?
— Все още не. Жената показа ли се отново?
— Не.
— Непременно ще се покаже. Човеците са любопитни твари, Говорителю. Не вярвам да е виждала досега представители на нашите раси.
— Какво от това? Искам да си наместя главата в нормална посока — изстена кзинтът.
Кукловодът натисна нещо върху таблото си и чудото се случи. Велосипедът му се преобърна. Луис произнесе само една дума:
— Как?
— Знаех, че пиратският сигнал ще ме плени, и изключих всички устройства. Ако силовото поле не бе успяло да ме задържи, щях с лекота да включа двигателите непосредствено преди да падна на повърхността. Така — отсече внезапно кукловодът. — Следващата стъпка би трябвало да е по-лесна. Луис, когато жената отново се появи, дръж се дружелюбно с нея. Можеш да й предложиш дори полова близост, ако прецениш, че имаш шансове за успех. Говорителю, ще представим Луис за наш господар, а ние ще се престорим на негови слуги. Тази жена може да е ксенофоб и в такъв случай би се почувствала поласкана от факта, че едно човешко същество командва разни извънземни.
Луис се засмя. Благодарение на дрямката, макар и наситена с кошмари, бе успял да си почине.
— Съмнявам се, че ще е настроена за другаруване, да не говорим пък за прелъстяване. Ти не си я виждал. Изглежда по-студена от най-мрачните пещери на Плутон, а не ме ли хареса, нямам право да й се сърдя за това.
Не бе забравил, че тя го видя как повръща, което съвсем не беше романтична гледка.
— Ще се почувства щастлива всеки път, когато ни погледне — рече кукловодът — и ще престане да изпитва щастие, когато опита да се отдалечи от нас. Ако доближи до някого, щастието й ще нарасне…
— Тандж да го вземе! Разбира се, че ще е така! — извика Луис.
— Освен това, попрактикувах малко езика на пръстеновия свят. Мисля, че произношението ми е правилно, а и граматиката. Само дето все още не знам значението на повечето думи…
Говорещия с животни отдавна бе престанал да се оплаква. Обърнат с главата надолу, целият опърлен и с ръка, обгоряла до костта, той бе отправил тонове упреци към Луис и Несус, че не му се притичват на помощ. От няколко часа обаче мълчеше. Луис дремеше в полумрака. В дрямката си чу звънчета и се събуди. Звукът бе причинен, разбира се, от слизането й по стълбите. Звънчета имаше по мокасините й. Този път и нейното облекло бе различно — рокля с висока яка и половин дузина изпъкнали джобове. Дълга черна коса покриваше едното й рамо.
На лицето й, както преди, бяха изписани спокойствие и достойнство.
Седна, провесила крака над ръба на платформата, и започна да наблюдава Луис Ву. Не измени позата си и той също не промени своята. Няколко минути се гледаха в очите.
След това тя бръкна в един от големите джобове и извади оттам нещо с размерите и цвета на портокал. Хвърли го в посока на Луис, прицелвайки се така, че то да премине поне на няколко инча отвъд неговия обсег.
Той веднага позна прелитащия предмет. Приятен на вид и сочен плод, който бе видял неотдавна. Беше пуснал няколко такива в приемателя на кухненското си устройство, без дори да узнае вкуса им.
Плодът образува червено петно върху покрива на една килия. Изведнъж устата на Луис се изпълни със слюнка и той усети ужасяваща жажда.
Тя хвърли друг плод, който премина по-близо до него. Ако бе поискал, можеше да го докосне, но с движението си щеше да преобърне велосипеда. Жената явно разбираше това…
Третият плод докосна рамото му. Луис се залови още по-здраво за двете парчета тъкан, а съзнанието му се изпълни с мрачни мисли.
Тогава се появи велосипедът на Несус.
И тя се усмихна.
Кукловодът плаваше зад превозно средство с размерите на камион. Обърнат отново с главата надолу, той премина в близост до наблюдателната платформа, сякаш случайно течение го бе отнесло в тази посока. Минавайки покрай Луис, го попита: