Говорещия с животни се бе наместил на овалното легло в килията.
Луис се усмихна. Спящият кзинт имаше много миролюбив вид. Може би се опитваше чрез съня да избяга от раните си. Или пък да убие усещането за глад?
Луис го остави.
В полумрака на затвора откри велосипеда на Несус. Бе толкова гладен, че погълна една хранителна тухла, предназначена за стомаха на кукловода, без да се замисли и да обръща внимание на особения й вкус. Сумракът бе започнал да го дразни, така че включи фаровете на кукловодския велосипед, след това издири останалите и пусна и техните фарове. Помещението стана доста по-светло и се изпълни със странни сенки.
Защо се бавеше Несус?
В древния плаващ затвор нямаше кой знае колко забавления. Можеше да се спи само известно време и Луис вече бе използвал своята квота от него. Естествено, същото това време можеше да се оползотвори в размисли какво, по дяволите, прави кукловодът и в подозрения дали не е на път да сключи някаква сделка в твой ущърб.
В края на краищата, Несус не бе просто извънземно създание. Той бе кукловод от Пирсън, с безкрайно дълъг опит в манипулирането на човешки същества за собствени цели. Ако успееше да се спогоди с някакъв предполагаем Строител на пръстеновия свят, нямаше причини да не изостави Луис и Говорителя, и то веднага. Един кукловод нямаше защо да не направи това. И обратно, съществуваха поне две основателни причини да го направи.
Говорещия с животни почти сигурно щеше да предприеме нов опит да открадне „Далечният изстрел“ от Луис Ву, за да може расата му да се възползва от новия квантов хипердвигател. Съществуваше вероятност кукловодът да пострада при схватката. Е, нямаше ли да е по-безопасно за него да изостави Говорителя сега, а едновременно с него и Луис Ву, който и без това не би могъл да противодейства на такава операция.
Освен това и двамата вече знаеха твърде много. След смъртта на Тила единствено Говорителя и Луис можеха да разкажат някому за експериментите, които кукловодите бяха правили в моделирането на чужди еволюции. Може би на Несус е било наредено да даде информация на спътниците си относно примамването на звездни семена и законите на фертилитета с единствената цел да се запознае с реакциите им. Вероятно му е било заповядано, също така, по някое време да ги изостави.
Мислите на Луис всъщност не бяха нови. Той бе нащрек в очакване на някакви действия от страна на Несус още от момента, когато кукловодът си призна, че с помощта на примамки бе насочил кораб на Аутсайдерите към Процион. Подозренията му имаха основания, но така или иначе не бе в състояние да направи нищо, с което да противодейства.
За да се освободи от тази натрапчива мисъл, Луис влезе в друга килия. С лазерното си фенерче сряза предполагаемата брава на една врата и след четвъртия напън я отвори.
Оттам се разнесе ужасна воня. Луис задържа дъха си и насочи фенерчето в отвора, за да разбере нейния произход. След отказа на вентилационната система някой бе умрял тук. Трупът, с масивна наглед кана за вода в ръка, се бе свлякъл до прозореца. Каната бе счупена. На прозореца нищо му нямаше. Съседната килия се оказа празна и Луис я зае.
Намираше се в помещение с изглед към звездите. Ураганът, през който бяха преминали, блестеше право пред очите му. Изглеждаше внушителен дори от разстояние две хиляди и петстотин мили. Голямо и зловещо синьо око.
В обратната посока се виждаше висока и тясна, плаваща във въздуха сграда с размерите на звездолет. За един кратък миг Луис си внуши, че това наистина е звездолет, скрит нарочно тук; и че за да напуснат пръстеновия свят е необходимо единствено да… Разбра, че по този начин само се разсейва. Направи опит да запамети плана на града. Реши, че впоследствие това може да се окаже важно. Все пак, бе първият град с все още функционираща цивилизация, който бяха открили.
След час разнообрази заниманията си. Седнал върху мръсното овално легло, наблюдаваше окото, докато забеляза доста встрани от него малко яркокафяво триъгълниче.
Бе едва забележимо в сивобелия хаос на безкрайния хоризонт. Следователно, там все още беше ден. Отиде да потърси бинокъла си. С негова помощ всички детайли придобиха остротата и релефността на лунните кратери. Видя неравен триъгълник, червенокафяв в основата си и с блясък на мръсен сняг на върха. Божия юмрук се бе оказал много по-висок, отколкото предполагаха. За да може да се вижда от такова разстояние, би трябвало по-голямата част от него да се извисява над атмосферата.