— Не може на цялата Земя само тя да е подходяща!
— Не е, Луис. Не е само тя. Не успяхме обаче да открием другите.
— А мен за каква ме смятате?
Кукловодът започна да й обяснява. Оказа се, че Тила Браун не се интересуваше от космоса и не бе пътувала по-далеч от Луната. Не възнамеряваше да излиза и извън границите на известното пространство. Хипердвигателят не събуди любопитството й. Когато видът й стана прекалено объркан, Луис отново се намеси.
— Несус, на какви условия, все пак, Тила отговаря толкова добре?
— Моите агенти бяха започнали да издирват потомците на хора, спечелили на лотарията за право на род.
— Сега разбрах. Напълно си откачил.
— Не, Луис, заповедта е издадена лично от Най-задния сред нас, от този, който е наш водач. Неговата нормалност не може да бъде поставяна под въпрос. Позволявате ли сега да обясня?
За човешкия род проблемът за контрол над раждаемостта отдавна се беше превърнал в нещо съвършено просто за решаване. Под кожата на ръката на пациента се вкарваше мъничък кристал, за чието пълно разтваряне бе необходима една година. През тази година пациентът не можеше да създаде дете. В предишните векове бяха използвали доста по-примитивни методи.
В средата на XXI век човешката популация бе постигнала устойчивост. Съветът по фертилитета1, помощна структура към ООН, изработваше законите за контрол над раждаемостта и осигуряваше спазването им. Близо половин хилядолетие тези закони бяха останали неизменни: по две деца на двойка след одобрение на Съвета. Съветът решаваше кой колко пъти да бъде родител. Съветът можеше да отпусне допълнителна бройка за деца на дадена двойка, а на друга въобще да ги откаже, обосновавайки се с доводи от генетично естество.
— Невероятно — каза кзинтът.
— Че защо? Земята доста се бе постеснила от присъствието на осемнайсет милиарда души, владеещи примитивни технологии.
— Ако Патриаршията се беше опитала да ни наложи такъв закон на нас, кзинтите, заради наглостта й щяхме да я изтребим.
Хората обаче не бяха кзинти. Половин хилядолетие законът им бе служил вярно. Но преди около двеста години се бяха разнесли слухове за корупция в Съвета.
Последвалият скандал в крайна сметка доведе до драстични промени в законите за контрол над раждаемостта.
Всеки човек придоби правото да стане родител веднъж, независимо от състоянието на гените си. Освен това, правото на второ и трето дете можеше да следва и автоматически: като награда за доказан висок коефициент на интелигентност, за установени полезни психически способности, като например всевиждащ поглед и абсолютно чувство за ориентация, за наличието на гени, увеличаващи възможността за оцеляване, предразполагащи към телепатия или естествено дълголетие, или осигуряващи съвършени зъби.
Човек можеше да си закупи и правото на родителство за милион звезди парчето. Умението да се правят пари също бе доказан и всепризнат фактор за оцеляване. Освен това, по този начин се подрязваха и корените на корупцията.
Ако не бе използвал първото си право на родителство, човек можеше да го заложи или да се бори за него. Победителите печелеха право на първо, второ и трето родителство. Победените се разплащаха с правото си на първо родителство и с живота си. Крайният сбор винаги водеше до равновесие.
— Наблюдавал съм такива битки по вашите развлекателни програми — каза Говорещия с животни. — Досега си бях мислил, че това е само зрелище.
— Съвсем сериозна работа е — каза Луис.
Тила се изкиска.
— А лотарията?
— Накратко — каза Несус, — колкото и да бе забавен процесът на стареенето у хората, всяка година броят на смъртите надвишава броя на ражданията…
И така, всяка година Съветът сумираше броя на умрелите и емигриралите, изваждаше от тази сума броя на родените и имигриралите и залагаше годишния резултат като определен брой печалби от Новогодишната лотария.
Всеки можеше да участва в нея. Ако извадеше късмет, би могъл да получи правото да създаде десет или двадесет деца, ако това изобщо се приема за късмет. Даже и престъпниците в затвора не можеха да бъдат отстранявани от лотарията.
— Самият аз имам четири деца — каза Луис Ву. — Едното го създадох благодарение на лотарията. Да бяхте дошли дванадесет часа по-рано, щях да ви запозная с три от рожбите ми.
— Много странно и сложно ми се вижда всичко това. В Кзин, когато числеността на населението нарасна прекомерно, ние…
— Вие нападате най-близкия свят на хората.
— Съвсем не, Луис. Бием се помежду си. Колкото повече кзинтове се съберем, толкова повече се увеличава възможността за единоборства, така че въпросът с народонаселението се решава от само себе си. Никога не сме постигали вашата гъстота.