— И ще потънем в противометеоритния слой от пореста пластмаса — отвърна Говорителя. — Извинявам се. Там би могъл да ни помогне дезинтеграторът.
— Така е — каза Несус. — За съжаление, не разполагаме с чилтанг брон.
— Но тя е тук. Значи, успяла е да се промъкне.
— Да…
На специалистите по магнитна хидродинамика се наложило да усвоят една съвсем нова за тях професия, преди да възстановят чилтанг брона. Това им отнело няколко години. Машината се повредила в работещо състояние и била частично стопена и деформирана. Наложило се да направят нови части, да ги настроят, да използват материали, за които са знаели, че няма да издържат, но са се надявали да не покажат негодността си веднага.
Имало и нещастен случай. Един зле калибриран осмотичен лъч пронизал „Пионера“. Двама космонавти загинали веднага, потънали до кръста в металния под, а седемнадесет получили необратими мозъчни увреждания плюс други наранявания, причинявани тогава, когато някои проницаеми тъкани станат прекалено проницаеми.
Така или иначе, останалите шестнадесет успели да се промъкнат. Взели и идиотите със себе си. Взели и чилтанг брона, в случай, че новият пръстенов свят се окажел прекалено негостоприемен.
Открили дивачество. Нищо друго, освен дивачество.
След няколко години неколцина космонавти се опитали да напуснат пръстеновия свят.
Чилтанг бронът този път отказал да работи, четирима от тях останали зазидани в стената. С това всичко приключило. На другите им станало ясно, че никъде в пръстеновия свят няма да намерят резервни части.
— Не мога да разбера защо варварството е настъпило толкова бързо — каза Луис. — Нали една обиколка на „Пионера“ е продължавала двадесет и четири години?
— Двадесет и четири години корабно време, Луис.
— Да, да. Схващам разликата.
— За кораб, пътуващ с импулс една гравитационна единица, звездите са на разстояние от три до шест години една от друга. Действителните разстояния обаче са големи. Прил говори за затънтен район на двеста светлинни години от основната галактическа плоскост, където три слънца били едва на десет светлинни години едно от друго.
— Двеста светлинни години… Как мислиш, това не е ли близо до границата на известното пространство?
— Може и така да е. Планети с кислородна атмосфера обикновено не се срещат другаде толкова често, колкото в близост до Слънцето. Харлоприлалар говори, че обитателите на пръстеновия свят много отдавна са разполагали с техника за преобразуване на планети по земен образец. Имало е случаи някои от тези светове да бъдат изоставени от нетърпеливите Строители още преди да е приключил процесът.
— Това би могло да обясни много неща. Освен ако… Не, по-добре е да не говоря.
— За маймуните ли си мислиш, Луис? Има достатъчно доказателства, че твоят вид е еволюирал на Земята. Не е изключена обаче възможността тя да е била удобен обект за моделиране поради близостта й с планети от съседни звездни системи. Нищо чудно Строителите да са закарали там домашни животни и слуги.
— Като маймуни и неандерталци, например? — предположи Луис. — Просто фантазирам. Явно не е нещо, което би трябвало да знаем.
— Прав си. — Кукловодът дъвчеше растителна тухла, докато разговаряха. — Стандартният маршрут на „Пионера“ е надвишавал триста светлинни години. Имало е достатъчно време за много промени през едно такова пътуване, макар промените там да не са били често явление. Обществото, в което живяла Прил било устойчиво.
— А защо тя е толкова сигурна, че целият пръстенов свят се е върнал към варварството? Каква част от него са успели да изследват?
— Много малка и все пак достатъчно голяма. Прил е права. Резервни части за чилтанг брона няма да се намерят. Предполагам, че целият пръстенов свят вече е подивял.
— Как?
— Прил се опита да ми обясни случилото се така, както на нея го обяснил друг член на екипажа. Разбира се, той е опростил нещата. Изглежда, процесът е започнал години преди „Пионера“ да излети в последния си полет.
Кукловодът преглътна последната хапка от тухлата.
— Имало е десет населени планети. Когато строежът на пръстеновия свят приключил, всички те били изоставени, подхвърлени на съдбата им без човешко присъствие. Представи си как би изглеждала една такава планета. Сушата е пълна с градове в различни фази на развитие. Може би бордеите са били нещо отживяло, но все пак ги е имало. Цялата земя била покрита с отпадъчни продукти: използвани контейнери, счупени машини, повредени книги и филми. Изобщо с множество неща, които не са могли да бъдат изгодно преработени или използвани по някакъв друг начин. Моретата сигурно са се превърнали в сметища поне за сто хиляди години. Няма начин да не са хвърляли отпадъчни радиоактивни вещества. Какво чудно би имало тогава морският живот да еволюира в съответствие с новата среда? Какво чудно би имало да се появят форми на живот, способни да преработват отпадъците?