— Май започвам да разбирам — каза Тила Браун. — И двамата ми родители са печелили на тази лотария. Иначе нямаше да се родя — засмя се тя нервно. — А и дядо ми като че ли…
— Всички твои прадеди от пет поколения преди теб насам са се раждали благодарение на печалби от Новогодишни лотарии.
— Наистина ли? Не знаех това.
— Документацията ни е безупречна — увери я Несус.
— На въпроса обаче все още не е даден отговор — каза Луис Ву.
— Командирите на флота на кукловодите разсъждават дали хората не са започнали да се възпроизвеждат благодарение на късмета.
— Уф!
Тила Браун се наведе, изпълнена с любопитство. Досега определено не бе виждала луд кукловод.
— Помисли си за лотарията, Луис. Помисли си за еволюцията. Седемстотин години размножаването на вашето племе се е регламентирало от цифри: две родителства на човек, две деца на двойка. Е, някои се сдобивали с право на трето дете, на други пък им било отказвано и едно заради генетична предразположеност към диабет или нещо от този род. Повечето хора обаче имали по две. После законът бил изменен. През последните два века между десет и тринадесет на сто от хората от всяко едно човешко поколение се раждат благодарение на печеливши лотарийни билети. И какво се оказва, че е определящо за оцеляването и живота? Късметът.
— А Тила Браун — обобщи кукловодът — е потомка на шест поколения хора, извадили късмет от лотарията.
Глава трета
ТИЛА БРАУН
Тила се смееше неудържимо.
— Не говори несериозни работи — рече Луис Ву. — Не виждам как може да ти се осигурява право на възпроизвеждане заради късмета.
— Нали се възпроизвеждате в името на телепатията?
— Това е друго нещо. Телепатията не е психическа сила. Механизмите за нея, разположени в предната част на част на мозъка, са забележими за всички. Повечето хора просто не знаят как да ги задействат.
— Едно време сте смятали, че телепатията е вид психическа енергия. Сега ми заявяваш, че късметът е нещо различно.
— Късметът си е късмет — ситуацията изглеждаше доста забавна и Тила я възприемаше именно така. Луис обаче бе забелязал онова, което за нея оставаше невидимо — а именно, че кукловодът не се шегува. — Законът за вероятностите е като махало. Не ти ли излезе късметът, излизаш от играта, подобно на динозаврите. А паднат ли заровете така, както на теб ти изнася…
— Някои смятат, че има хора, които могат да повлияят върху кривата на падането на един зар.
— Просто избрах неудачен пример. Истината е, че…
— Истината е, че ние ще приемем този, който бъде определен от Несус — изрева кзинтът. Имаше гръмовит глас, с него можеше да събаря стени, стига то да е необходимо. — Ти си собственик на кораба, Несус. Казвай кой е четвъртият член на екипажа.
— Тук е, сред нас.
— Почакайте малко! — Тила се изправи и сребристата окраска проблесна като истински метал върху тъмносинята й кожа. Косата й се бе превърнала в гора от пламъци, вследствие на течението, предизвикано от климатичната инсталация. — Цялата тази работа е смехотворна. Никъде няма да ходя. Откъде накъде трябва да го правя?
— Намери някой друг, Несус. Сигурно има милиони квалифицирани кандидати. Защо настояваш именно за нея?
— Не са милиони, Луис. Разполагаме само с няколко хиляди имена и с номерата на телефоните и личните пътни кабини на доста от тях. Всеки един може да се похвали с пет поколения прадеди, родени благодарение на печеливши лотарийни билети.
— И?
— Много от тях отпадат, защото те самите не са хора с късмет. Другите просто не можем да ги намерим. Когато ги търсим по телефона, не са си в къщи. Когато им се обадим повторно, връзката е погрешна. Потърсим ли някой член на семейство Брандт, например, започват да звънят телефоните в цяла Южна Америка. Имаше оплаквания и въобще неприятности. Такива ми ти работи.
— Още не си ми казал накъде сте тръгнали — рече Тила.
— Не мога и да ти кажа, Тила. Обаче…
— Какво? Даже и това не искаш да ми кажеш?
— Обаче би могла да разгледаш една холограма, която дадох на Луис Ву. Друга информация засега не мога да ти предоставя.
Луис й даде холограмата, на която се виждаше съчетанието от яркобелия диск и синята ивица. Тя я огледа продължително и внимателно и само Луис Ву забеляза как през това време гневна кръв нахлу на лицето й.
Когато проговори, изплю думите си като мандаринени семки — всичките наведнъж.
— По-смехотворно нещо не бях виждала! Очаквате Луис и аз да се засилим отвъд известното пространство в компанията на кзинт и кукловод, само задето са ни показали на картинка синя панделка и светло петно. Смешна работа!