— И на мен са ми се случвали такива работи. Не можахте ли да му изпратите послание по хиперпредавателя?
— Луис, предполага се, че нашето пътуване е секретно.
— Вярно, тъй беше — кимна Луис, наблюдавайки как една от питоновите глави се върти, кръжи и издирва невидими врагове.
— Ще успеем — каза Несус. — Хилядите потенциални членове на екипажа не могат да се укриват вечно. Или пък могат, а, Луис? Та нали в края на краищата даже и не знаят, че ги търсим?
— Все ще откриеш някого. Длъжен си да го направиш.
— Моля се на съдбата да не успея. Луис, как ще го преживея? С какви сили ще се отправя на път в компанията на трима извънземни в експериментален кораб, правен за един пилот? Това би било лудост!
— Несус, какви ги говориш? Нали цялото това пътуване беше замислено от теб?
— Не е замислено от мен! Бе ми наредено от водачите, които сега се намират на двеста светлинни години разстояние от нас.
— Нещо май те е уплашило здравата. Кажи ми какво си успял да откриеш. Да не би да си разбрал целта на това пътуване? Какво се е изменило от деня, когато се осмели да отправиш обида към четирима кзинти в оня ресторант? Хайде, по-спокойно, моля ти се!
Кукловодът бе скрил своите глави и шии между предните си крака и се бе свил на кълбо.
— Хайде! — каза Луис. — Хайде, успокой се! — Погали нежно кукловода по двата врата. Кожата му бе мека и приятна на пипане. — Хайде, покажи си главите. Тук никой няма да ти стори зло. Аз се грижа за сигурността на своите гости.
Откъм корема на кукловода се чу приглушен хленч.
— Значи, не съм бил на себе си! Не съм бил с всичкия си! Наистина ли съм обидил четирима кзинти?
— Успокой се, тук си в безопасност. Така, сега е по-добре — едната плоска глава се бе подала и го гледаше — Нали виждаш, че тук няма от какво да се боиш?
— Значи четирима кзинти? Не трима?
— Извинявай, не съм броил добре. Трима бяха.
— Извини ме, Луис — кукловодът подаде и крайчеца на окото на втората си глава. — Маниакалната ми фаза приключи. Сега съм в депресивния етап на цикъла.
— Не можеш ли да направиш нещо? — Луис се замисли за последиците. Какво щеше да стане, ако в някой съдбовен момент Несус се окажеше не в тази фаза, в която трябва да е?
— Мога само за изчакам фазата да приключи. И да се защищавам, доколкото ми е по силите. И да се опитвам това да не помрачава разсъдъка ми.
— Нещастни ми приятелю! Сигурен ли си, че не си научил нищо ново?
— Това, което знаем, не е ли достатъчно, за да хвърли в ужас всеки нормален разум? — Кукловодът се изправи на крака, но не изглеждаше устойчив. — Защо срещнах Тила Браун? Бях решил, че отдавна си е отишла.
— Помолих я да остане при мен, докато откриеш четвъртия член на екипажа.
— Защо?
Луис сам не можа да си отговори.
Причината едва ли беше свързана с Паула Черенкова. От времето, когато се бе запознал с нея, той се беше изменил много. Достатъчно, за да знае, че не бива да се опитва да вкарва като в калъп личността на една жена в личността на друга.
На празненството бяха присъствали множество момичета, наистина, не така красиви като Тила. Възможно ли беше старият и мъдър Луис Ву все още да бъде привличан само от красотата?
Тези сребристи очи обаче излъчваха нещо повече от красота. Нещо много по-сложно.
— За да блудствам — отвърна Луис Ву. Бе съобразил, че разговаря с извънземен, който нямаше да бъде в състояние да разбере цялата сложност на отношенията между хората. — Хайде да отидем в кабинета ми. Под хълма е и там не падат метеорити.
След като кукловодът излезе, Луис отиде да търси Тила. Откри я в читалнята, застанала пред екрана. Прелистваше кадрите с голяма бързина, твърде голяма даже и за човек с опит в скоростното четене.
— Здрасти — каза тя и се обърна към него. — Как е нашият двуглав приятел?
— Изплашен е до смърт, чак и мен притесни. Досега не бях оказвал психиатрична помощ на кукловод от Пирсън.
Очите на Тила засияха.
— Разкажи ми какво знаеш за половия живот на кукловодите.
— Знам само, че не му е позволено да се размножава и че той мечтае за това. Останах с впечатление, че за да може да го направи, ще му трябва законно разрешение. Не ми е давал никаква друга информация по въпроса. Съжалявам.
— За какво разговаряхте тогава?
Луис махна с ръка.