— Луис, след като в края на краищата ще загиваме, би трябвало поне да знаем за какво. Мисля, че става дума за космически кораб.
— Така ли?
— За голям космически кораб. Пръстеновиден и със събирателно поле, за да може да оползотворява междузвездния водород. Мисля, че е така конструиран, та да използва водорода като гориво. Предполагам, че пръстенът ще бъде завъртян, за да се създаде центробежна сила, и че покривът откъм вътрешната му страна ще бъде остъклен.
— Така — каза Луис, припомняйки си изображението върху холографската снимка, дадена му от кукловода. Досега бе размишлявал твърде малко върху крайния пункт на пътешествието. — Може и да си права. Такъв един кораб ще е голям, примитивен и труден за управление. Каква обаче би могла да бъде целта на водачите?
— Сигурно става дума за спасителен кораб. Расите, обитаващи граничния слой, са разбрали първи за взрива. Може би са го предсказали още преди хиляди години, по времето, когато са видели избухванията само на две или три свръхнови.
— Говориш ми за свръхнови. Май се отклонихме от темата. Казах ти, че ме интересува каква игра играят кукловодите. Аз така или иначе ще пътувам, защото ще ми е забавно. Според теб, кои са причините и ти да го направиш?
— Причината е избухването на граничния слой.
— Алтруизмът е велика работа, но едва ли би могла да се тревожиш за нещо, което ще се случи след десет хиляди години. Посочи ми друга причина.
— Дявол да го вземе! Щом ти можеш да бъдеш герой и аз мога. Освен това, не си прав за Несус. Той не би взел участие в самоубийствена мисия. И защо, според теб, на кукловодите им се иска да научат нещо ново за нас или за кзинтите? Ако рекат да ни подлагат на изпитания, каква ще е ползата от това? Та нали те напускат галактиката! Никога повече няма да имат контакти с нас.
Тила наистина не беше глупава, обаче…
— Не си права. Кукловодите имат основателни причини да се опитат да научат всичко възможно за нас.
С погледа си тя го призова да обоснове това твърдение.
— Ние не знаем почти нищо за тяхната миграция. Знаем само това, че днес всеки здрав и нормален кукловод се стяга за път. Известно ни е също, че ще се придвижват със скорост малко под светлинната. Те се боят от хиперпространството.
След това Луис нанесе удар под кръста.
— Така… Като пътува с тази скорост, флотът на кукловодите би трябвало да достигне малкия Магеланов облак след осемдесет и пет хиляди години. И с кого мислиш очакват да се срещнат там? Очакват да се срещнат с нас, разбира се. Най-малко с хората и с кзинтите. И с кдатлините, и с пиерините, и с делфините. Те знаят, че ние ще избягаме едва в последния момент. Известно им е, че ще направим това с надсветлинна скорост. Когато кукловодите стигнат до облака, ще си имат работа с нас… или с това, което ще ни убие. А след като ни познават, те ще могат да предугадят възможностите на убиеца. Виждаш ли, че имат предостатъчно причини да ни изучават?
— Съгласна съм.
— И все още не се отказваш от пътуването?
Тила кимна утвърдително.
— Защо?
— Ще ти отговоря друг път — решимостта й бе непоколебима и Луис не можеше с нищо да й попречи. Ако беше на по-малко от двадесет години, щеше да се обади на някой от родителите й. Тя обаче вече ги бе навършила и нямаше какво да се направи.
Като пълнолетна, разполагаше със свобода на избора. А също и с правото да очаква добри обноски от страна на Луис Ву. Той пък имаше правото да се опита да я убеди и бе се провалил в това начинание.
Впрочем, Тила не бе длъжна да направи и това, което стори след секунда. Тя внезапно хвана Луис за ръцете и отправи към него молеща усмивка.
— Вземи ме със себе си, Луис. Да знаеш, че нося късмет! Ако Несус не беше направил верен избор, щеше да останеш да спиш сам. Сигурна съм, че това не би ти харесало.
Беше го хванала в капан. Нямаше как да препречи пътя й към кораба на Несус. Можеше да се обърне направо към кукловода.
— Добре — каза той. — Ще му се обадим.
А и наистина не му се искаше да спи сам.
Глава четвърта
ГОВОРЕЩИЯ С ЖИВОТНИ
— Искам да участвам в експедицията — каза Тила пред видеофона. Кукловодът изпя нещо като дълга музикална нота.
— Моля?
— Извинявай — рече кукловодът. — Утре в осем нула нула часа бъди в Аутбек Фийлд в Австралия. Вземи си и личен багаж, но да не надвишава петдесет фунта. Луис, това важи и за тебе. А-ах… — кукловодът повдигна двете си глави и изстена.
— Болен ли си? — попита го Луис с тревога в гласа.
— Не, Луис. Просто предвиждам собствената си смърт. Жалко, че имаш способността да убеждаваш. Сбогом. Ще се видим в Аутбек Фийлд.