Екранът потъмня.
— Видя ли? — каза Тила. — Видя ли как се оценява способността ти да убеждаваш?
— Знам, че имам златен език. Демонстрирах най-доброто си ораторско умение. Не ми се сърди, ако умреш от ужасна смърт.
Тази нощ, потопени в мрака, си казаха нови неща.
— Обичам те. Тръгвам с теб, защото те обичам — чу Луис.
— И аз те обичам — отвърна й възпитано и сънливо. След това обаче думите й стигнаха до мозъка му. — Това ли беше решила да ми кажеш?
— М-м.
— Значи, ще ме придружаваш на двеста светлинни години разстояние, защото не искаш да се отделяш от мен?
— Ъхъ.
— Спалня на полуосветление — каза Луис и стаята се изпълни с бледа синкава светлина.
Двамата плуваха на един фут разстояние от спалните плоскости. В подготовката си за предстоящото пътешествие се бяха освободили от всички оцветители и пигментатори на кожата и косата. Плитката на Луис сега беше черна, а косата му — посребряла. Кожата, придобила жълтокафяв цвят, и кафявите му очи, които вече не бяха дръпнати, чувствително променяха облика му.
Не по-малко значителни бяха промените във външността на Тила. Косата й бе станала тъмна и вълниста. Имаше бледата кожа на севернячка. На овалното й лице се виждаха големи кафяви очи и малка сериозна уста. Носът й бе почти незабележим. Обхваната от спалното поле, плуваше като масло върху вода и имаше отпочинал вид.
— Но ти никога не си пътувала по-далеч от Луната.
Тя кимна утвърдително.
— А и аз не съм най-големият любовник на света. Самата ти ми го каза.
Тя отново кимна. В Тила Браун нямаше нищо скрито. Два дни и две нощи тя не бе излъгала, не бе казвала полуистини и не бе премълчала отговора на нито един въпрос. Луис щеше да усети това. Разказа му за мъжете, в които е била влюбена: за първия, изгубил интерес към нея половин година след запознанството им, за втория, братовчед, който бе емигрирал в Маунт Лукитдет. Луис не й бе говорил много за собствения си опит, а и тя прояви разбиране към въздържаността му. За себе си обаче нямаше задръжки. И задаваше най-странни въпроси.
— Защо се спря на мен тогава? — запита я.
— Не знам — призна си тя. — Може пък да е заради чара ти. Нали си герой?
Той беше единственият жив човек, установил първоначален контакт с извънземна раса. Щеше ли някога епизодът с триноците да изчезне от живота му?
Направи още един опит.
— Виж какво, познавам най-големия любовник на света. Приятел ми е. Това го има за хоби. Пише книги на тази тема. Доктор е по физиология и психология. Последните сто и тридесет години е бил с…
Тила запуши ушите си с ръце.
— Не ме занимавай с тези работи. Недей.
— Просто не искам да намериш смъртта си някъде. Много си млада.
В очите й имаше удивление. Удивление, от което той разбра че е използвал думи на интерезик, за да ги сглоби в едно безсмислено изречение. Трепет на сърцето? Да намери смъртта си някъде? Луис въздъхна.
— Спални плоскости, слейте се — каза и нещо се случи със спалното поле. Двете му аномалии, които не позволяваха на Луис и Тила да паднат от него, се сляха.
— Наистина ми се спеше, Луис, но щом си решил…
— Преди да се отправиш в страната на сънищата, помисли си за уединението. В космическия кораб можем да са почувстваме притеснени.
— Искаш да кажеш, че не бихме могли да се любим? Тандж да го вземе, Луис, все едно ми е дали ще ме гледат. Нали са извънземни.
— На мен не ми е все едно.
Тя отново го стрелна с удивление.
— Ами ако не бяха извънземни, щеше ли да имаш нещо против?
— Разбира се, освен ако не сме много близки с тях. Сигурно ме намираш за старомоден?
— Малко.
— Спомняш ли си за приятеля, който ти споменах? За най-големия любовник на света? Е, той имаше една колежка, която ме научи на някои от нещата, усвоени от него. При безтегловност не се получават. Спалня, изключи полето.
Тежестта се върна.
— Опитваш се да избягаш от темата — каза Тила.
— Да, отказвам се.
— Добре, но не забравяй нещо. На твоя приятел кукловода можеше да му скимне да събере представители не на три, а на четири раси. Можеше да ти се случи да прегръщаш някой тринок, а не мен.
— Тази мисъл ме ужасява. Сега, дай да действаме на три етапа, като започнем от разкрачена позиция…
— Каква е тази поза?
— Ще ти покажа…
Сутринта Луис изпитваше задоволство от факта, че ще пътуват заедно. После съмненията му се възобновиха, но вече беше късно. Твърде късно.
Аутсайдерите търгуваха с информация. Купуваха скъпо и продаваха скъпо, но това, което купеха, го продаваха неколкократно. Търговската им зона обхващаше цялата галактика. Според човешките критерии възможностите им бяха неограничени.