— Невъзможно е. Креслото на пилота е проектирано за човешко тяло. Също и контролното табло.
Кзинтът издаде сърдит гърлен звук.
— Ей там, Луис, точно пред нас е.
„Далечният изстрел“ бе прозрачен мехур с диаметър над хиляда фута. Докато кръжеше над това огромно туловище, Луис не можа да забележи в него нито един кубически инч, който да не е запълнен с бронзово-зелените детайли на хиперпространствените двигатели. Всеки, що-годе разбиращ от космически кораби, можеше да забележи, че корпусът беше четвърти размер. Кораби с такива размери обикновено превозваха в разглобен вид елементи и детайли за космическите колонии. Нямаше вид на звездолет. Наподобяваше по-скоро примитивен орбитален спътник, построен от раса, която поради скромните си технологически възможности бе решила да оползотвори и най-малките късчета свободно пространство.
— Къде да кацнем? — попита Луис — Върху него ли?
— Пътническата кабина е разположена в долната част. Кацни точно под кривата на корпуса.
Луис приземи кораба си върху тъмния лед и след това внимателно го приплъзна така, че да застане под изпъкналия корпус на „Далечният изстрел“.
Светлините на жизнеохраняващата система бяха включени. Луис успя да види две малки стаички. В долната едва се бяха побрали противоударно кресло, индикатор на масата и подковообразен пулт. Горната не беше по-голяма. Усети как кзинтът се доближава до него.
— Любопитно — каза кзинтът. — Предполагам, че Луис ще бъде в долния отсек, а ние тримата — в горния.
— Да. Вместването на три противоударни кресла в такова малко пространство ни причини значителни затруднения. Всяко от тях е оборудвано със стазисово поле с цел постигането на максимална сигурност. След като пътуваме в състояние на стазис, малкият обем на пространството няма да бъде от значение.
Кзинтът изръмжа и Луис усети неговото отдалечаване. Остави кораба да измине последните сантиметри и след това натисна последователно няколко бутона.
— Искам да се разберем за нещо — каза той. — Защо двамата с Тила ще бъдем възнаградени със същия хонорар, който Говорещия с животни ще получи сам?
— Желаеш допълнително заплащане? Ще обмисля молбата ти.
— Искам нещо, от което ти повече не се нуждаеш. — поясни Луис на кукловода. Бе избрал подходящ момент за пазарлък. Не беше сигурен дали ще успее, но си заслужаваше да опита. — Искам нещо, което твоята раса изостави. Да ми посочиш разположението на планетата на кукловодите.
Главите на Несус подскочиха върху раменете му и след това се спогледаха. Той помълча малко, преди да попита:
— Защо?
— Разположението на планетата на кукловодите дълго време беше най-строго охраняваната тайна в познатото пространство. Твоите събратя са заплащали състояния, за да се запази тайната. Именно заради това тя бе ценна. Търсачите на приключения обикаляха всички звезди от класове Г и К с надеждата да открият света на кукловодите. Даже и сега ние с Тила бихме могли да продадем информацията на някоя агенция. И то за добри пари.
— А ако се окаже, че този свят се намира извън известното пространство?
— И учителят ми по история се чудеше дали не е така — възкликна Луис. — Но дори да е, информацията пак ще е ценна.
— Преди да се отправим към нашата крайна цел — каза предпазливо Несус, — ти ще бъдеш известен за координатите на света на кукловодите. Мисля, че тази информация ще се окаже за теб повече изненадваща, отколкото полезна — двете му глави отново се спогледаха.
Несус измени позата си.
— Искам да ти обърна внимание на тия конусообразни израстъци…
— Виждам ги — Луис вече бе забелязал четирите изпъкналости, разположени встрани и под двойната кабина. — Това ли са синтезните двигатели?
— Да. Ще видиш, че в управлението корабът наподобява звездолет със стандартни двигатели, само дето отсъства вътрешна гравитация. Конструкторите ни не разполагаха с много свободно пространство. Като вземам предвид обаче някои особености на квантовия хипердвигател, искам да те предупредя за…
— Имам променлива сабя — каза внезапно Говорещия с животни. — Всички да запазят спокойствие.
Смисълът на думите му не стигна веднага до тях. Сетне Луис бавно се обърна, като се стараеше да не прави резки движения.
Кзинтът бе застанал в близост до някаква извита стена. В един от остроноктестите си юмруци стискаше нещо, наподобяващо по-голяма от нормалното дръжка на въже за скачане. На десет фута от дръжката, прихваната умело на равнището на очите му, се виждаше малка светеща червена топчица. Връзката между топчицата и дръжката бе твърде тънка, за да е видима, но Луис не се съмняваше в нейното съществуване. Защитена и втвърдена от стазисово поле, тя беше в състояние да пререже почти всеки метал. Можеше да пререже и противошоковото кресло на Луис, ако той случайно решеше да се скрие зад него. Кзинтът бе заел такава позиция, че цялата кабина бе в неговия обсег.