В краката му се валяше бутът от извънземно месо. Беше разкъсан и си личеше че отвътре е бил кух.
— Щеше да е по-добре да си бях избрал някое не така жестоко оръжие — каза Говорещия с животни, — например един замайващ пистолет. Щеше да свърши идеална работа, Луис, но не ми остана време за това. Сега махни ръцете си от командния пулт и ги постави върху облегалката на креслото.
Луис изпълни заповедта. За миг допусна възможността да използва гравитационното поле на кабината, но кзинтът щеше да го разреже на две, ако се опиташе да го направи.
— Така. Ако сега всички запазите спокойствие, ще ви кажа какво ще се случи след малко.
— Няма да е зле да ни обясниш — потвърди Луис, Опитваше се да разбере дали има някакъв шанс. Смисълът на червената топчица бе Говорещия с животни да вижда къде точно свършва невидимото острие на неговата сабя. Ако Луис успееше да хване топчицата, без да му отрежат пръстите…
Нямаше да се получи нищо. Топчицата бе прекалено малка.
— Мотивите ми би трябвало да са ви ясни — каза Говорещия. Черните резки около очите му бяха заприличали на карикатурна бандитска маска. Кзинтът не беше нито напрегнат, нито отпуснат. Бе застанал на място, където е невъзможно да бъде нападнат.
— Възнамерявам да предоставя „Далечният изстрел“ на моя свят. По негов образец ще построим други подобни кораби. С тях ще имаме унищожително превъзходство в следващата война с човечеството. Нали хората не разполагат с конструкторските чертежи на „Далечният изстрел“? Мисля, че всичко е ясно.
Луис вложи сарказъм в гласа си:
— Да не би да те е страх от пътуването?
— Не — каза кзинтът. Въобще не пролича да се е засегнал. Разбира ли ти кзинт от сарказъм! — А сега всички се съблечете, за да се уверя, че не сте въоръжени. След като направите това, ще помоля кукловода да дойде с мен. Двамата ще се качим на борда на „Далечният изстрел“. Вие, Луис и Тила, ще останете тук, но преди това ще трябва да ми дадете своите дрехи, скафандри и багаж. Ще повредя кораба ви. Без съмнение, Аутсайдерите, любопитни да разберат защо не сте се върнали на Земята, ще ви се притекат на помощ много преди да е престанала да функционира жизнеопазващата ви система. Нали ме разбрахте?
Луис Ву бе спокоен и готов да се възползва и от най-малкия пропуск на кзинта. С крайчеца на окото си той погледна към Тила Браун и съзря нещо ужасно — тя се готвеше да скочи върху чудовището.
Говорещия щеше да я разреже на две.
Трябваше да действа бързо.
— Не бъди глупак, Луис. Стани и отиди до стената. Ти ще бъдеш първият, който…
Последната дума на кзинта премина в своеобразно писукане.
Луис спря, изненадан от нещо, което не разбираше.
Говорещия с животни отметна назад голямата си оранжева глава и започна да мяучи почти в ултразвуковия диапазон. Бе разперил широко ръце, сякаш се готвеше да прегърне цялата вселена. Невидимото острие на сабята му премина през резервоар с вода, без да забави хода си. От резервоара започна да се стича вода във всички посоки. Кзинтът не забелязваше това. Очите му не виждаха нищо, ушите му не чуваха нищо.
— Вземете му оръжието — каза Несус.
Луис направи крачка напред. Предпазливо, готов да отскочи, ако сабята се изпречеше на пътя му. Говорещия я движеше с изящен размах, сякаш бе диригентска палка. Луис внимателно извади дръжката от омекналата ръка на кзинта. Натисна едно копче и червената топчица се прибра до самата дръжка.
— Вземете я — каза Несус. Стисна с челюстите си ръката на кзинта и го отведе до едно противошоково кресло. Говорещия с животни не оказа никаква съпротива. Бе престанал да издава звуци, погледът му бе втренчен в безкрая, а огромното му космато лице излъчваше невъобразимо спокойствие.
— Какво стана? Какво му направи?
— Наблюдавайте — каза Несус и внимателно се отдалечи от креслото на кзинта. Двете му глави бяха изправени и насочени, или по-скоро прицелени, към кзинта. В нито един миг не го изпускаха от очи.
Съзнанието изведнъж се върна в очите на другия. Погледът му се плъзна върху Луис, Тила и Несус. Чу се жаловито мяучене, след което кзинтът се изправи и премина на интерезик.
— Това беше много, много мило. Бих искал… — Спря по средата на изречението и после отново проговори: — Това, дето го стори, не го прави втори път, каквото и да е то.