Пилотската кабина отново се оказа препълнена. Луис се наведе над командното табло така, че да може да го опази от безгрижните копитца на кукловода.
— Спектрален анализ… тъй… Я сега фокусирай синьожълтата двойна звезда на позиция четиринадесет.
— Започнах да се ориентирам. Сега мини на 348,72.
— Какво точно трябва да търся, Несус? Пламъците на ракетни двигатели? Или вие се движите с импулси?
— Използвай телескопа. Когато видиш обекта, сам ще се сетиш.
На екрана на телескопа се виждаха неизвестни звезди. Луис включи увеличителя, докато…
— Виждам пет точици, образуващи правилен петоъгълник. Това ли е?
— Съвсем точно. Към тях сме се насочили.
— Добре, дай да проверя разстоянието… Хей, Несус, да няма някаква грешка? Много са далеч.
Не последва никакъв отговор.
— Това не могат да бъдат космически кораби, дори и далекомерът да е развален. Иначе ще излезе, че флотът на кукловодите се движи със скорост, почти равна на светлинната.
Пет мъждукащи звезди, разположени във форма на правилен петоъгълник. Намираха се на разстояние една пета от светлинната година и щяха да бъдат напълно невидими за невъоръжено око. Ако данните от увеличението бяха верни, трябваше да имат размерите на планети. Една от тях бе по-тъмна от другите.
Розета на Кемплерер. Много странна работа.
Вземете три или повече еднакви по маса тела. Поставете ги върху краищата на многостранен многоъгълник и им придайте еднаква ъглова скорост спрямо техния център.
Фигурата придобива устойчиво равновесие. Орбитите на масите могат да бъдат кръгови или елиптични. Друга маса може да заеме центъра на фигурата или пък той да е празен, това е без значение. Фигурата е устойчива, подобно на двойка троянови точки.
Трудността произлиза от това, че има няколко прости начина една маса да бъде уловена от една троянова точка (например трояновите астероиди в орбитата на Юпитер). Не съществува обаче прост начин, по който пет маси случайно да образуват подобна фигура.
— Невероятно — промърмори Луис. — Невиждано. Досега никой не е откривал розета на Кемплерер… — той не довърши мисълта си. Тук, насред звездите, какво осветяваше тези обекти?
— Моля те, не ми казвай — рече Луис Ву. — И да ми кажеш, няма да ти повярвам. За идиот ли ме взимаш?
— На какво няма да повярваш?
— Много добре знаеш на какво няма да повярвам.
— Както желаеш, Луис. Това е нашето местоназначение. Ако държиш правилно курса, насреща ни ще бъде изпратен кораб, съобразяващ се със собствената ни скорост.
Корабът се оказа с корпус трети размер и цилиндрична форма, приплеснат откъм долната си част, боядисан в чудат розов цвят и лишен от прозорци. Нямаше и отвори за двигателите. Навярно бяха импулсови двигатели, подобни на земните, а може и да представляваха нещо по-напреднало.
По нареждане на Несус Луис отстъпи маневрирането на другия кораб. Ако „Далечният изстрел“ разчиташе само на синтезния си двигател, щеше да се нуждае от месеци за изравняване на скоростта си с тази на флота на кукловодите. Техният кораб го постигна за по-малко от час, като в момента на появяването си редом до „Далечният изстрел“ вече бе подал комуникационния си ръкав. Той блесна като стъклена змия, протягайки се към люка на „Изстрела“.
Преминаването на другия кораб представляваше сериозен проблем. Нямаше достатъчно пространство, за да може целият екипаж да излезе едновременно от състоянието на стазис. Освен това, Говорещия с животни щеше да осъзнае, че това е последният му шанс да завладее кораба.
— Мислиш ли, че този път ще се съобрази с таспа?
— Не. Предполагам, че ще рискува още веднъж и ще се опита да отмъкне кораба. По-добре да направим нещо друго…
Прекъснаха съединенията между командния пулт и двигателите на „Далечният изстрел“. Не беше повреда, дето един кзинт или което и да е друго същество, изобретяващо машини, да не може да отстрани, стига да разполага с време и малко интуиция. Времето обаче нямаше да му стигне.
Луис наблюдаваше как кукловодът Несус, нарамил скафандъра на кзинта, преминава през ръкава. За съжаление, бе затворил плътно очи и не можеше да се наслаждава на прекрасната гледка.
— Безтегловност — каза Тила, когато изключи креслото й. — Не се чувствам приятно. По-добре ми помогни, Луис. Какво стана? Пристигнахме ли?
Луис й разказа накратко всичко, докато я придружаваше до люка. Тя си даваше вид, че го слуша, но явно вниманието й бе съсредоточено върху болката в стомаха. Личеше си, че наистина не се чувства добре.
— На другия кораб ще има гравитация — успокои я той.