— Опит? Че как сте го натрупали?
— За да ти обясня, ще трябва първо да разкажа нещо за топлината… и за контрола върху раждаемостта. Нали няма да се почувствате обидени или смутени от разказа ми?
Всички кимнаха в знак на отрицание. Като възпитан човек Луис не се засмя. Ала Тила не успя да сдържи смеха си.
— Трябва да знаете, че контролът върху раждаемостта е много труден за нас. При нас има само два начина да се избегне родителството. Единият се постига чрез хирургическа намеса. Другият — чрез пълно въздържане от полови контакти.
Тила бе шокирана.
— Но това е ужасно.
— Наистина, представлява известно неудобство, но не ме разбирайте неправилно. Хирургическата намеса не е заместител на въздържанието. Прави се с цел да го наложи. Днес последиците от такава намеса са обратими, за разлика от миналото. Малко хора от моята раса биха се подложили доброволно на подобна операция.
Луис подсвирна.
— Вярвам ти. Значи, при вас контролът върху народонаселението зависи от силата на волята?
— Да. Принудителното въздържание и за нас, както и за повечето раси, има неприятни странични ефекти. Постоянно сме страдали от свръхнаселеност. Преди половин милион години наброявахме половин трилион души — използвам човешката изчислителна система. По изчислителната система на кзинтите това ще рече…
— Разбирам от математика — прекъсна го кзинтът, — обаче не виждам връзката между тези проблеми и необичайната природа на вашия флот.
Говорещия не се беше засегнал, просто коментираше. От освежителното устройство бе измъкнал халба с кзинтов дизайн, която трябваше да побира около половин галон.
— Има връзка, Говорителю. Половин трилион цивилизовани същества произвеждат много топлина в хода на своето развитие.
— От много отдавна ли сте цивилизовани?
— Разбира се, че коя варварска култура би могла да понесе население с такава численост? Резервите ни от обработваеми земи бяха изчерпани много отдавна, така че ни се наложи да преустроим две планети по подобие на собствената ни. За тази цел трябваше да ги преместим в по-голяма близост до нашето слънце.
— Да, тогава за пръв път сте преместили светове, Естествено, използували сте роботизирани кораби.
— Точно така. След това изхранването престана да бъде проблем. Въпросът с жизненото пространство също беше решен. Открай време сме свикнали с високото строителство и обичаме да живеем заедно.
— Предполагам, че става дума за стаден инстинкт. Затова ли корабът мирише на стадо кукловоди?
— Да, Луис, на нас уханието на братята ни по раса действа успокояващо. Единственият ни проблем за времето, за което ти говоря, остана топлината.
— Топлината?
— Топлината е отпадъчен продукт на всяка цивилизация.
— Не разбирам — каза Говорещия с животни.
Луис, като земен жител, разбра всичко чудесно и реши да не коментира. Земята бе много по-пренаселена от Кзин.
— Ще ти дам един пример, Говорителю. Вярвам, че би желал през нощта да разполагаш със светлинен източник. Ако го нямаш, щеш не щеш, ще отидеш да спиш, даже и да си решил да вършиш нещо друго.
— Това всички го знаем.
— Нека допуснем, че светлинният ти източник е съвършен, сиреч, че излъчва радиация само в спектъра, видим за кзинтите. При все това светлината, която не избяга през прозореца, ще бъде погълната от стените и мебелите. Ще се превърне в топлина.
— Друг пример. Земята произвежда твърде малко прясна вода за своите осемнадесет милиарда жители. Налага й се да обезсолява морската вода, вследствие на което се отделя топлина. Нашият свят, много по-пренаселен от Земята, би загинал за един ден, ако не разполагаше с дестилиращи инсталации.
— Трети пример. Транспортът, предизвикващ промени в скоростта, винаги произвежда топлина. Космическите кораби, превозващи зърнени храни от селскостопанските планети, излъчват топлина при влизането си в нашата атмосфера и я затоплят. Още повече топлина отделят при излитането си.
— Но охладителните системи…
— Повечето охладителни системи само преместват топлината от едно място на друго и при това дори я увеличават, тъй като се нуждаят от енергозахранване.
— Така… Започвам да схващам. Колкото повече кукловоди има, толкова по-горещо става.
— Сега разбра ли, че топлината, произвеждана от нашата цивилизация, бе започнала да превръща световете ни в необитаеми?
Смог — помисли си Луис Ву. — Двигатели с вътрешно горене. Бомби и ракети в атмосферата. Промишлени отпадъци в езерата и океаните. И без това наполовина се самоизтребихме с нашите собствени боклуци. Ако не беше Демографското бюро, дали Земята вече нямаше да е загинала от отпадъчната си топлина?