— Невероятно — рече Говорещия с животни. — Тогава защо не напуснахте този свят?
— Кой ще рискува живота си, като се има предвид дебнещата от космоса смърт? Само някой луд като мен. Нима е трябвало да заселваме други светове с нашите луди?
— Можеше да изпратите кораби със замразени оплодени яйцеклетки. Само екипажите щяха да са от луди.
— Чувствам се неловко, когато говоря на сексуални теми. Биологическото ни устройство прави такива методи неизползваеми, но без съмнение можехме да измислим нещо аналогично. С каква цел, обаче? Населението нямаше да намалее и светът ни щеше да продължава да умира от собствената си топлина.
— Бих искала да надникна извън кораба — рече Тила, уж между другото.
Кукловодът бе изумен.
— Сигурна ли си? Не изпитваш ли страх от падането?
— Страх? В кораб на кукловоди?
— Да-а. Всъщност, от това, че ще гледаме, опасността няма да стане по-голяма. Много добре — всичко това Несус пропя на собствения си език и корабът изчезна.
Все още можеха да се видят един друг, както и самите себе си. Мержелееха се четири кресла, увиснали в пустотата, и едно освежаващо устройство в средата. Всичко останало бе черният космос. Пет свята блестяха със силна бяла светлина зад тъмната коса на Тила.
Бяха еднакви по размер, може би два пъти по-големи от Луната, гледана от Земята. Образуваха петоъгълник. Четири от тези светове бяха обградени от малки блестящи светлинки — изведени на орбита слънца, излъчващи изкуствено жълтобяло сияние. Бяха еднакви и по яркост и вид — мъгляви сини кълба, чиито континенти оставаха невидими от такова разстояние. Петият свят обаче…
Петият свят нямаше орбитални слънца. Светеше със собствена светлина, забелязваха се ивици, образувани от контурите на континентите и цветовете на слънчевите отблясъци. Между ивиците се спотайваше мрак, еднакъв с този на околното пространство. Създаваше се впечатление, че самият космос обгражда континенти от светлина.
— Никога не съм виждала такава красота — рече Тила, почти разплакана. Луис, който бе видял много неща, беше склонен да се съгласи с нея.
— Невероятно — каза Говорещия с животни. — Просто не мога да повярвам. Значи, взели сте вашите светове със себе си.
— Кукловодите не се доверяват на космическите кораби — рече разсеяно Луис. Потръпна при мисълта, че би могъл да пропусне всичко това, че е било напълно възможно кукловодът да се спре на някой друг, а не на него. Така и щеше да си умре, без да е видял розетата…
— Как го постигнахте, Несус?
— Вече ви обясних, че нашата цивилизация бе започнала да загива от собствената си топлина. Чрез цялостното преобразуване на енергията се освободихме от всички отпадъчни продукти на цивилизацията ни, само не от този. Не ни остана нищо друго, освен да отдалечим нашия свят от звездата му.
— Това не беше ли опасно?
— Беше много опасно. През оная година планетата ни щеше да полудее. Затова и годината влезе в историята. Вече бяхме закупили безоткатни импулсатори от Аутсайдерите. Можете да си представите на каква цена. Все още погасяваме вноските. Като използвахме тези двигатели, преместихме две селскостопански планети. Преди това експериментирахме същото с други, безполезни. Така или иначе, успяхме да го сторим. Преместихме нашия свят.
— След няколко хилядолетия — продължи кукловодът — числеността ни нарасна на един трилион. Отслабването на силата на естествената слънчева светлина ни принуди да осветяваме улиците си и през деня, което доведе до още по-голямо затопляне. Нашето слънце не ни служеше както трябва. Накратко, не след дълго разбрахме, че то е по-скоро бреме, отколкото придобивка. Отдалечихме се от него на разстояние една десета от светлинната година и го използвахме само като котва. Селскостопанските планети ни бяха необходими, пък и сметнахме, че ще е доста опасно да оставим нашия свят да плува свободно из пространството. Ако не беше това, слънце въобще нямаше да ни трябва.
— Ясно — рече Луис Ву. — Сега разбирам защо никой не успя да открие света на кукловодите.
— Тази беше една от причините.
— Претърсихме всички жълти джуджета в известното пространство, че и някои извън него. Почакай малко, Несус, все пак трябваше да открием селскостопанските планети, щом са били разположени като розета на Кемплерер.
— Луис, не сте знаели около какви слънца трябва да ни търсите.
— Как? Вашето слънце не може да не е било жълто джудже.
— Ние сме се появили и еволюирали под лъчите на жълто джудже, наподобяващо Процион. Сигурно ти е известно, че след половин милион години Процион ще се превърне в червен гигант.