Выбрать главу

— Оставих и за теб, Луис! Няколко часа са изминали, откакто е убито, но нейсе. Трябва да побързаме, защото тревопасният не иска да ни гледа как се храним. Сега изследва околностите от моята килия.

— Да видим какво ще каже, след като ги види от моя прозорец — рече Луис Ву. — Сгрешихме с оценката си за Божия юмрук, Говорителю. Трябва да е висок поне хиляда мили. А онова, което се забелязва на върха, не е сняг, а…

— Яж, Луис!

Той усети, как устата му се напълва със слюнка.

— Това сигурно би могло да се поизпече…

Оказа се, че наистина може. Помоли Говорителя да одере кожата, след това залости крака на животното в едно пукнато стъпало и го изпече с помощта на лазерното си фенерче, фокусирано по необходимия начин.

— Вярно е, че месото не е съвсем прясно — рече Говорителя с кисел глас, — но не виждам защо трябва да го кремираш.

— Как е Несус? Пленник ли е, или контролира положението?

— Според мен, контролира го частично. Погледни нагоре.

Жената, седнала на площадката, приличаше на малка кукла, провесила крака в пустотата. Лицето и главата й изглеждаха бели.

— Забеляза ли, че вече не го изпуска от погледа си?

Луис реши, че месото е изпечено. Остана с чувството, че Говорителя го наблюдава нетърпеливо и се дразни от бавното преглъщане на хапките. Той пък мислеше, че твърде бързо поглъща храната. Наистина беше гладен.

По молба на кукловода, изхвърлиха оглозганите кости през счупения прозорец направо върху града. След това се събраха край велосипеда на Несус.

— Наистина е под частичен контрол — каза Несус. Имаше затруднения с дишането, причинени може би от миризмата на печено месо. — Научих доста неща от нея.

— Разбра ли защо ни хвана в капана?

— И това, и много други работи. Имам късмет. Тя е космонавт. Била е член на екипажа на космически кораб.

— Чудесно! — отвърна Луис Ву.

Глава двадесет и първа

ЖЕНАТА ОТВЪД РЪБА

Името й бе Харлоприлалар Хотруфан. Била в екипажа на космическия кораб… „Пионер“, както го нарече Несус след кратко колебание… около двеста години.

„Пионер“ обикалял по двадесет и четири годишен маршрут, включващ четири слънца и техните системи: пет планети с кислородна атмосфера и пръстеновия свят. Думата „година“, която бе използвана, се оказа традиционна единица за време, нямаща нищо общо с тукашното. Навярно бе обозначавала времето, необходимо на един от изоставените светове за обиколка около слънцето му.

Преди да бъде построен пръстеновият свят, две от петте планети, навестявани от „Пионер“, били гъстонаселени. Сега те, както и останалите, били изоставени и покрити с рядка растителност и развалини на умиращи градове.

Харлоприлалар бе минала по този маршрут осем пъти. Знаела, че на тия планети могат да се открият растения и животни, неуспели да се приспособят към пръстеновия свят поради отсъствието на климатично редуване на зимни и летни сезони. Някои растения се използвали за подправки. Някои животни — за храна. Друго не знаела и не искала да знае. Трудът й нямал нищо общо с товаро-разтоварните работи.

— Не е отговаряла и за поддържането на жизнеобезпечаващите системи — каза Несус. — Просто не можах да разбера с какво точно се е занимавала. Екипажът е бил от тридесет и шест души. Задълженията на някои от тях без съмнение не са могли да бъдат особено сложни. Според мен, тя не е извършвала никаква дейност от жизнена важност за оцеляването на кораба или екипажа. Не ми се вижда и много умна, Луис.

— Сети ли се да питаш какво е било съотношението на членовете на екипажа по полов признак? От тези тридесет и шест души колко са били жени?

— Да, тя ми каза това. Три.

— Е, тогава няма защо да ме питаш за професията й.

Двеста години пътуване, сигурно и приключения.

Накрая, някъде при завършването на осмия курс, пръстеновият свят престанал да отговаря на позивните на кораба.

Електромагнитните намотки не сработили.

Доколкото могли да видят с телескопа, нямало признаци на живот на нито една от площадките за кацане.

Петте планети, до които пътувал „Пионер“, не разполагали с електромагнитни спирачни полета, така че корабът имал достатъчно гориво от кондензиран междузвезден водород, събран по пътя. Бил в състояние и да кацне… но къде?

Не на самия пръстенов свят. Противометеоритната защита щяла веднага да ги унищожи.

Не получили разрешение да кацнат на никое от летищата на ръба на пръстена. Без съмнение, там нещо не било наред.

Да се върнат на изоставените планети? Да започнат нов живот — тридесет и трима мъже и три жени?