— Веднъж това се е случило на Земята — каза Луис Ву. — Бактерия, която се храни с полиетилен. Започнала да изяжда опаковките в супермаркетите. Отдавна я няма. Така или иначе, ние се отказахме от полиетилена.
— Представи си десет такива планети. Ще се появят бактерии, способни да се хранят с цинкови сплави, с пластмаси, с бои, с изолацията на електропроводници, с току-що изхвърлен боклук и с боклук на хилядогодишна възраст. Подобно нещо би могло да навреди дори на космическите кораби, които редовно посещавали старите планети, търсейки форми на живот, забравени на пръстеновия свят или неприспособили се към него. Носели са оттам и други неща: сувенири и предмети на изкуството, чието транспортиране е било забравено или просто отлагано. Наложило се е вероятно да превозят експонатите на много музеи.
— Един от корабите пренесъл бактерия, способна да разруши структурата на свръхпроводник, работещ при стайна температура, елемент, използван много в сложното оборудване. Бактерията работела бавно. Била млада и примитивна и в началото лесно я унищожавали. Сигурно различни нейни мутации са били извозвани до пръстеновия свят от космическите кораби, докато най-сетне една успяла да се закрепи. Тъй като действала много бавно, повредила кораба дълго след неговото кацане. Повредила чилтанг брона на космодрума едва след като космонавтите неволно я пренесли там. Започнала да руши електромагнитните приемници, след като совалките, пътуващи по ръба на пръстеновия свят, я разнесли навсякъде.
— Говориш за електромагнитни приемници на енергия?
— Енергия е била произвеждана от засенчващите плоскости чрез термоелектричен ефект и оттам препращана като лъч към пръстеновия свят. По всяка вероятност, това излъчване е било обезопасено. Ние поне не го регистрирахме. Подаването навярно прекъснало автоматично, след като устройствата на пръстеновия свят престанали да го приемат.
— Не виждам защо не са произвели друг свръхпроводник — каза Говорителя. — На нас са ни известни две основни молекулярни структури, всяка от тях с различни вариации, отговарящи на различни температурни режими.
— Съществуват поне четири основни структури — поправи го Несус. — Ти си напълно прав, пръстеновият свят е трябвало да оцелее и след падането на градовете. Едно по-младо и по-динамично общество навярно е щяло да се справи с проблема. Представи си обаче с какви трудности са се сблъскали те. Голяма част от ръководителите им загинали заедно със сградите си, когато потокът от електроенергия секнал. Без енергия не са могли да експериментират кой знае колко с нови свръхпроводници. Складираната енергия вероятно е била конфискувана за личното потребление от хората с политическа мощ или се е използвала за поддържането на цивилизовани области с надеждата, че някой ще направи нещо. Синтезните двигатели на космическите кораби също не са могли да бъдат използвани, тъй като чилтанг броновете са се нуждаели от свръхпроводници. Хора, които събрани заедно са могли да свършат някаква работа, просто е нямало как да се срещнат. Компютърът, контролиращ електромагнитните устройства, бил мъртъв. Самите тези устройства останали без енергия.
— Както в приказката — каза Луис. — Поради липсата на един гвоздей пропаднало цялото кралство.
— Знам тази приказка, но не я цитиращ съвсем на място — каза Несус. — Нещо все пак е могло да се направи. Разполагали са с мощности, чрез които да кондензират течен хелий. С прекратяването на притока от лъчева енергия поправката на приемащите устройства станала безпредметна. Чилтанг броновете обаче са могли да бъдат приспособени към метални свръхпроводници, охлаждани от течен хелий. С чилтанг броновете щели да имат достъп до космодрумите. Можели са да изпратят до засенчващите плоскости кораби, които да включат енергийните излъчватели, с чиято помощ други свръхпроводници, охлаждани с течен хелий, да бъдат свързани с енергийните приемници. За всичко това обаче е била необходима складирана енергия. А те са използвали запасите от такава за улично осветление, за поддържането на оцелелите плаващи сгради във въздуха, за готвене и замразяване на храни! Това е довело до падението на пръстеновия свят.
— И до нашето също — добави Луис Ву.
— Да. Поне имахме късмет, че срещнахме Харлопралалар. Тя ни спести една излишна разходка. Вече не е необходимо да продължаваме пътуването си към ръба.