— На колко години е? — попита кукловода.
Несус не се изненада от въпроса му.
— Не знам.
— Снощи дойде в стаята ми — поясни Луис и веднага съобрази, че това не означаваше нищо за тревопасния. — Нали ти е известно какво ние, хората, вършим, за да се възпроизвеждаме? А също и за развлечение.
— Добре ми е известно.
— Е, точно това правихме. Много я бива за тази работа. Толкова много, че не може да не я е практикувала поне хиляда години.
— Това не е невъзможно. Цивилизацията на Прил е разполагала със средство, далеч превъзхождащо вашия възстановител като лекарство за поддържане на живота. Днес притежателите му могат да го продават на каквато цена поискат. Една доза е достатъчна за осигуряването на петдесет години младост.
— Имаш ли представа колко дози е поела?
— Не, Луис. Знам обаче, че дотук е дошла пешком.
Вече бяха достигнали стълбището, водещо към конусообразния затвор. Туловището на птицата започна да подскача по стъпалата.
— Откъде е дошла пешком?
— От ръба на стената.
— Извървяла е двеста хиляди мили?
— Горе-долу толкова.
— Я ми кажи какво им се е случило, след като са успели да преминат през стената?
— Нямам представа, Луис. Ще трябва да я попитам.
Кукловодът се зае да задава въпроси на Прил и лека-полека пред очите на Луис започна да се оформя картината на случилото се.
Още първата група диваци, с които се срещнали, ги взела за богове. Това продължило и по-нататък с едно-единствено изключение.
Обожествяването им помогнало да решат радикално поне един проблем. Космонавтите, чиито мозъци били увредени от недооправения чилтанг брон, били оставени на грижите на туземци от различни селища. Можело да се предполага, че приемайки ги за богове, щели да се отнесат грижовно към тях. Освен това, божествата, страдащи от идиотизъм, нямало да бъдат в състояние да направят големи поразии.
Останалата част от екипажа на „Пионера“ поела в две различни посоки. Девет души, в това число и Прил, тръгнали в тази, обратна на въртенето. Там някъде се намирал родният град на Прил. И двете групи се договорили да вървят по протежението на ръба и да търсят остатъци от цивилизация. Обещали си да се информират една друга, ако открият такива останки.
Всички продължавали да ги приемат като богове. Всички, освен другите богове. Някои хора оцелели и след упадъка на градовете. Някои полудели. Всички обаче поемали средството, удължаващо живота, ако получели достъп до него. Всички търсели оцелели цивилизационни средища. Никой не се замислял, че може сам да опита да изгради такъв оазис.
Към движещия се в посока, обратна на въртенето отряд корабокрушенци от „Пионера“, се присъединили и други оцелели хора. Взети заедно, те образували внушителен пантеон.
Във всички градове открили разбити кули. Плаващите кули се появили непосредствено след заселването на пръстеновия свят и хилядолетия преди усъвършенстването на подмладяващото лекарство. То направило хората от по-старите поколения много предпазливи. Всеки от тях, който бил в състояние да си го позволи, гледал да стои по-далеч от кулите. Освен ако го изберели на държавна служба — тогава можел да монтира в тях предпазни устройства, енергогенератори.
Някои от сградите продължавали да плават във въздуха. Повечето от тях обаче се сгромолясали в центъра на градовете, и то едновременно, веднага след аварията на последния приемател на енергия.
В един момент странстващият пантеон се оказал в някакъв частично цивилизован град, обитаван само в предградията. Там номерът с обожествяването нямало как да мине. Наложило им се да заменят голямо количество от подмладяващия еликсир за обикновен функциониращ автобус.
Много по-късно на пътуването им бил сложен край. Изпаднали в плен на унинието, а и автобусът се повредил. В друг полуразрушен град и в компанията на оцелелите след голямото крушение по-голямата част от пантеона чисто и просто заседнала.
Прил обаче имала карта, от която разбрала, че родният й край бил право пред нея, в посока към звездите. Убедила един мъж да й прави компания и се отправила на път.
Отказали се от божественото си положение. По някое време си омръзнали един на друг и Прил продължила сама. Там, където божественият й статут не бил достатъчен, разменяла малки количества от подмладяващия еликсир, ако това се наложело. Оправяла се и по друг начин.
— Имала начин, чрез който можела да властва над хората. Опита се да ми го обясни, но не я разбрах.