Градът започна бавно да преминава покрай прозореца и постепенно да набира скорост. Ускорението се увеличи, но така или иначе не надвишаваше един фут в секунда на квадрат. Максималната скорост изглежда бе от порядъка на сто мили в час и замъкът продължаваше да е устойчив като скала.
— Правилно разположихме велосипеда — каза Несус. — Подът, както виждаш, въобще не се е наклонил и цялата конструкция не показва склонност към въртене около оста си.
— Идеята все още ми се вижда глупава.
— Нищо, което се получава, Луис, не е глупаво. А сега накъде ще вървим?
Той мълчеше.
— Накъде ще вървим, Луис? Говорителя и аз нямаме планове. Кажи в коя посока да тръгнем.
— Към звездите.
— Много добре. Направо към звездите?
— Точно така. Трябва да заобиколим Окото и след това да изменим курса около четиридесет и пет градуса обратно на посоката на въртене.
— Да не би да искаш да отидем при кулата, наречена „Небеса“?
— Да. В състояние ли си да я откриеш?
— Това едва ли ще е трудно, Луис. Пристигнахме тук за три часа летателно време. Би трябвало да се върнем обратно при кулата за тридесет часа. А после?
— Ще видим.
Картината, която се появи в мислите му, изглеждаше твърде убедителна. Можеше дори да я приеме като образец на добро въображение или като учебно помагало. Мечтите на Луис Ву бяха цветни.
Всичко му се стори осъществимо. Дали обаче беше така?
Уплаши се от лекотата, с която бе изгубил вяра в летателните възможности на кулата. Тя обаче въпреки всичко летеше. При това, без негова помощ.
— Тревопасният изглежда се радва на водачеството ти — рече Говорителя.
Велосипедът тихо бръмчеше на няколко фута от тях. Зад прозореца бавно преминаваше пръстеновият свят. Окото се бе оказало встрани — голямо и плашещо.
— Тревопасният не е с всичкия си — отвърна Луис. — Надявам се ти да имаш повече здрав разум.
— Не е съвсем така. Ако си си поставил някаква цел, ще се радвам да те последвам. Възможно е обаче постигането й да е свързано с битки и заради това би трябвало да знам нещо за нея.
— Разбирам.
— По начало, би трябвало да знам нещо за нея, за да мога да преценя възможността от бойни действия.
— Добре го каза.
Говорителя продължи да очаква отговора му.
— Трябва да открием небесен кабел. Думата ми е за кабела, с който са свързани засенчващите плоскости. Този, в който се оплетохме, нали си спомняш? Той падаше в града при плаващата кула до безкрайност. Би трябвало да има поне няколко десетки хиляди мили от него. Много повече, отколкото са необходими за това, което съм замислил.
— А какво си замислил, Луис?
— Искам да се сдобием с такъв кабел. Туземците ще ни го дадат, стига Прил да ги помоли учтиво и Несус да използва таспа си.
— А после?
— После ще видим дали съм съвсем луд.
Кулата се движеше в посока към звездите, подобна на голям параход. Нямаше звездолети, които да са толкова просторни. Нямаше нищо сравнимо с нея в известното на човека пространство. Шест етажа, по които можеш да се разхождаш колкото си искаш. Разкош!
Някои неща обаче липсваха. Хранителните запаси в летящия небостъргач се състояха единствено от замразено месо, бързоразвалящи се плодове и кухнята във велосипеда на Несус. Той бе обяснил на Луис, че храната на кукловодите няма никаква хранителна стойност за хората. Луис закусваше и обядваше с печено на лазер месо и с някакви ръбати червени плодове.
Вода нямаше.
И кафе нямаше.
Успяха да убедят Прил да донесе няколко бутилки алкохолна напитка. Решиха да именуват кораба на импровизирания за целта мостик. Говорителя деликатно се сви в най-отдалечения край на помещението, а Прил внимаваше да не се отдалечава много-много от вратата. Никой не прие предложението на Луис на кораба да бъде дадено името „Невъзможен“ и затова той получи четири имена на четири различни езика.
Напитката беше… да кажем кисела. Говорителя не я хареса, а Несус въобще не пожела да я докосне. Прил обаче изпи една бутилка и грижливо прибра останалите.
Именуването се превърна в урок по чужди езици. Луис усвои някои от основните понятия от езика на Строителите. Откри, че Говорителя схваща с много по-голяма лекота от него. Всъщност, това беше в реда на нещата. Както кзинтът, така и Несус бяха подготвяни специално да боравят с човешки езици, да усвояват човешкия начин на мислене и човешкия начин на говор. Просто прилагаха познанията си, придобити по-рано.
Дойде време за вечеря. Несус се усамоти при велосипеда си, Луис и Прил се нахраниха с печено месо, а Говорителя — със сурово.