После урокът по чужди езици продължи. Луис се измъчи. Другите напредваха толкова по-бързо от него, че той се чувстваше като кретен.
— Разбери, Луис, длъжни сме да научим езика! Пътуваме с малка скорост и ще ни се наложи да си намираме храна. Ще трябва често да общуваме с туземците.
— Знам. Никога не ми е било приятно да уча чужди езици.
Стана тъмно. Макар и на значително разстояние от Окото, небето вече бе покрито с облаци и нощта бе черна като вътрешността на драконова уста. Луис напусна урока. Бе уморен, раздразнен и съвсем несигурен в себе си. Другите му позволиха да си почине.
След около десет часа щяха да подминат Окото.
Тъкмо бе започнал да заспива, когато Прил дойде при него. Почувства как някой енергично го разтърсва и протегна ръка.
Тя веднага се отдръпна и заговори на собствения си език, опростявайки го до крайност, за да може Луис да я разбере.
— Ти водач?
Луис, все още сънен, се замисли.
— Да — отговори, тъй като обстановката май бе доста комплицирана.
— Кажи на двуглав да даде на мен негова машина.
— Какво? — Луис започна да търси думи. — Негова какво?
— Негова машина, която прави мен щастлива. Искам я. Ти я взимаш от него.
Луис се засмя, защото му се стори, че е разбрал.
— Ако желаеш мен, трябва да я вземеш — рече сърдито Прил.
Кукловодът притежаваше нещо, което тя искаше. Нямаше средство, с което да му въздейства, тъй като не беше човешко същество. Луис Ву бе единственият човек в компанията. Със силата си щеше да подчини неговата воля. Винаги бе успявала в това, нали беше богиня?
Може би я бе подвела косата на Луис. Може би беше решила, че е представител на окосмената низша класа, в най-добрия случай — наполовина Строител, тъй като все пак нямаше косми по лицето си, но нищо повече. Освен това, сигурно мислеше, че той е роден след настъпването на Упадъка. Че не познава еликсира на младостта и е още в началната фаза на юношеството.
— Напълно си права — отвърна Луис на собствения си език.
Прил сви юмруци от гняв, защото й стана ясно, че той й се подиграва.
— Някой тридесетгодишен мъж би могъл да бъде пластилин в ръцете ти, но аз съм доста по-стар — той отново се засмя.
— Машината. Къде я държи? — Тя се надвеси към него в мрака като чаровна сянка. Главата й леко проблясваше. Черната коса бе разпиляна върху рамото. Луис усети как дишането му се учестява.
Все пак, намери необходимите думи.
— Залепена върху кост. Под кожа. Една глава.
Прил изръмжа недоволно. Навярно бе успяла да разбере, че устройството е присадено по хирургически път. Обърна се и излезе.
За миг той се поколеба дали да не я последва. Желаеше я повече, отколкото му се искаше да признае. Тя обаче щеше да се превърне в негова господарка, ако й позволеше да разбере това, а и мотивите й не му харесваха.
Воят на вятъра се засили и Луис отново задряма. Събуди се по средата на еротичен сън.
Отвори очи.
Прил го бе възседнала и го гледаше като развратен демон. Пръстите й леко се движеха по кожата на гърдите и корема му. Бедрата й също се движеха ритмично и Луис се включи в ритъма. Явно бе решила да го използва като музикален инструмент.
— Когато свършим, вече ще си мое притежание — рече тя с плътен глас. Тонът й беше изпълнен с удоволствие, но не това на жена, радваща се от близостта с мъж. Бе удоволствието, изпитвано от властта.
От докосванията й изпитваше наслада, гъста като сироп. На нея явно й беше известна една древна тайна: всяка жена е родена с тасп и може да стане всемогъща, ако знае как да го използва. Щеше да го използва и да го спира, да го използва и да го спира, докато Луис Ву започнеше да й се моли за правото да бъде неин слуга. Нещо в Прил се промени. Долови го във въздишките й и в по-нататъшното й държане. Тя се притисна още по-плътно до него и двамата свършиха едновременно. Остана при него цялата нощ. Понякога се събуждаха, любеха се и пак заспиваха. Ако Прил бе имала моменти на разочарование, не се издаде, нито пък Луис успя да ги забележи. Бе схванал обаче, че вече не го използваше като инструмент. Бяха се превърнали в дует. Нещо се беше случило с Прил и той се досещаше какво е то.
Сутринта бе сива и дъждовна. Вятърът виеше около старата кула. Дъждът се сипеше на потоци през отвора на мостика и счупените прозорци на по-горните етажи. „Невъзможния“ се бе приближил твърде близо до Окото.
Луис се облече и напусна мостика. Срещна Несус в коридора.
— Ти!
Кукловодът го погледна боязливо.
— Да, Луис?
— Какво прави с Прил през нощта?