— Разбира се, че знам това, Луис.
— Тогава защо не му го кажеш?
— Ако ти го направиш, ще те намразя. Прекарал е твърде голяма част от живота си на път. При това, върши добро. Притежава няколко прости умения и ги споделя по време на пътуването си в посока на въртенето.
— Че каква информация може да пренася? Едва ли е много умен.
— Не е — отвърна тя, но от начина, по който го каза, личеше, че не му придава особено значение. — Обаче, ако пътувам с него, мога да науча много хора на много работи.
— Знаех си, че това ще се случи — Луис призна на самия себе си, че изпитва нещо подобно на ревност.
Дали Тила го разбираше? Сега тя не гледаше към него.
— Едва по-късно ми дойде наум, че ще търсите велосипеда ми, а не мен. Той ми бе разказал за Хал, богинята, живееща в плаващата кула, която улавя в плен летящи коли. Отправихме се насам. Отидохме близо до олтара с надеждата да видим някъде велосипедите ви. Тъкмо тогава започнаха да падат парчета от сградата. И Търсача…
— Търсача?
— Такова име си е измислил. Когато го питат защо, отговаря, че е тръгнал към основата на дъгата и разказва своите приключения… Нали ме разбираш?
— Да.
— Започна да изпробва двигателите на всички стари летящи коли. Каза, че шофьорите, заловени от силовото поле на пътната полиция, изключвали моторите си, за да не изгорят.
Луис, Говорителя и Несус се спогледаха. Нищо чудно половината от тези плаващи във въздуха сандъци все още да работеха.
— Открихме една изправна кола — рече Тила. — Опитахме се да ви настигнем, но сигурно сме се разминали с вас в мрака. За щастие, превишихме позволената скорост и силовото поле ни залови.
— Имали сте късмет. Снощи ми се стори, че чух преминаване през звуковата бариера, но не бях сигурен.
Търсача бе престанал да разказва. Беше се облегнал удобно върху спалнята на губернатора и наблюдаваше полуусмихнат Говорещия с животни. Кзинтът също го изучаваше. Луис остана с впечатлението, че и двамата размишляват за това какъв би бил изходът на един евентуален двубой между тях.
На лицето на Прил, гледаща през прозореца, бе изобразен ужас. Когато воят на вятъра премина в рев, тя потрепери.
Може би и по-рано бе виждала образувания, подобни на Окото. Може би и по-рано бе откривала дребни пробиви в основата на пръстена, причинени от астероиди. Те обаче винаги са били бързо поправяни след фотографирането им за информационните агенции, и освен това са ставали надалеч. Окото не можеше да не предизвика страх. Въздух, годен за дишане, изтичащ с вой в междузвездното пространство. Засмукването през отвора на основата му щеше да бъде така окончателно, както изтичането на водата в канализационния отвор на вана.
Ревът на вятъра се усили. Тила загрижено сви вежди.
— Надявам се сградата да е достатъчно здрава и масивна — рече тя.
Луис бе изумен. Колко много се беше променила! Всъщност, това бе обяснимо. Неотдавна животът й е бил непосредствено застрашен от Окото.
— Нуждая се от твоята помощ — рече му тя. — Навярно вече си разбрал, че изпитвам… желание към Търсача.
— Да.
— И той ме желае, но му пречи едно странно разбиране за чест. Опитах се да му разкажа за теб, Луис, когато го поведох към плаващата сграда. Почувства се много неловко и престана да спи с мен. Той смята, че ти ме притежаваш, Луис.
— За робовладелец ли ме мисли?
— Може и да ме взема за твоя робиня. Ще му кажеш, че не съм твоя собственост, Луис. Нали?
Луис почувства болка в гърлото си.
— Мисля, че ще си спестя обясненията, ако просто те продам. Стига ти да го искаш.
— Прав си. Работата е там, че ми се пътешества из пръстеновия свят заедно с него. Обичам го, Луис.
— Вярвам ти. Били сте родени един за друг — каза Луис Ву. — Съдбата е решила, че трябва да се срещнете. Стотици милиарди двойки хора са изпитвали това чувство.
Погледът й се изпълни със съмнение.
— Луис, да не би да проявяваш сарказъм?
— Преди месец ти нямаше да знаеш каква е разликата между сарказъм и стъклен транзистор. Не, не съм саркастичен. Пък и стотиците милиарди двойки хора в случая са без значение, тъй като не са били част от експериментите на някакъв смахнат кукловод.
По едно време разбра, че всички го наблюдават. Дори Търсача го бе зяпнал в желанието си да проумее защо са се вторачили другите.
Луис обаче гледаше единствено Тила Браун.
— Катастрофирахме върху пръстеновия свят — рече тихо той, — защото този свят е съвършената околна среда за теб. Беше ти нужно да научиш неща, които нямаше как да научиш на Земята или където и да е другаде. Може да е имало и други причини да се окажеш тук, наличието на по-добър възстановител, например, или на повече простор. Мисля обаче, че главното е било необходимостта да научиш нещо.