— Направих това, за да го полаская, Луис.
Тила, разбира се, бе настояла да го придружи. Беше неин мъж и се излагаше на опасност. Луис се запита дали кукловодът не бе разчитал именно на това. Нали според Несус тя продължаваше да бъде носител на късмет.
Небето май винаги щеше да е облачно в такава близост до Окото. Под сивия му похлупак те се придвижиха до друг, вертикално разположен черен облак, висок колкото сграда на няколко десетки етажа.
— Не го докосвайте — предупреди Луис, спомняйки си думите на жреца при последното му посещение в града. Беше се сетил за момичето, изгубило няколко пръста при опита си да хване небесната нишка.
Отблизо тя продължаваше да наподобява черен дим. Разрушеният град прозираше през нея. Можеха да се видят подобните на кошери къщички от предградията и няколкото плоски стъклени кули, които сигурно щяха да бъдат магазини, ако този свят бе обитаван от хора.
Забелязваше се, че димът всъщност е нишка, ако се доближиш на инч от нея. След това окото започваше да сълзи и тя отново изчезваше. Бе необикновено тънка, почти до невидимост. Наподобяваше мононуклеидната нишка на Синклер, а мононуклеидната нишка на Синклер беше опасна.
— Я опитай с дезинтегратора — каза Луис. — Виж дали няма да можеш да я срежеш, Говорителю.
В облака просветнаха рояци искри. Вероятно това бе прието за светотатство. Ще се биете със светлина, така ли? Все пак, решението на туземците да изтребят пришълците явно бе взето доста по-рано. Когато в облака от черни нишки се появиха коледни светлинки, отвсякъде се раздадоха истерични писъци. Мъже, облечени в разноцветни одеяла, наизскочиха от околните сгради, размахвайки… саби и тояги. „Нещастни създания“ — помисли Луис и настрои лъча на фенерчето си на максимално стесняване и висока интензивност.
Светлинни мечове, тоест лазерни оръжия, се използваха на всички светове. Луис бе получил военно обучение преди един век, а войната, за която го бяха подготвили, така и не се състоя. Правилата обаче бяха твърде прости, за да бъдат забравени.
Колкото по-бавно движиш лъча, толкова по-дълбока е раната.
Луис обаче движеше лъча бързо. Много мъже спряха и се хванаха за гърдите, но окосмените им лица не издаваха нищо. Когато враговете са много, движи лъча бързо. Режи на половин инч дълбочина. Наранявай колкото се може повече врагове и забавяй атаката им. Стана му мъчно за тях. Фанатиците бяха въоръжени само с мечове и тояги. Нямаха никакъв шанс.
Един обаче успя да удари Говорителя с меча си достатъчно силно, за да изпусне дезинтегратора. Друг сграбчи оръжието и го хвърли. Загина веднага, тъй като кзинтът моментално счупи гръбнака му със здравата си ръка. Трети човек взе дезинтегратора и побягна с него. Не се опита да го използва, просто побягна. Луис не можа да го улучи с лазера, защото вече се мъчеха да убият и него самия.
Винаги удряй по туловището.
Все още не бе убил никого. Сега, докато враговете му се колебаеха, помете двамата, които бяха най-близо.
Какво правеха другите?
Говорителя действаше с ръце. Със здравата разкъсваше, а бинтованата използваше като тояга. Успяваше да избягва насочените към него саби, докато ликвидира тези, които ги държаха. Бе обкръжен отвсякъде, но туземците не смееха да го доближат. Извънземна оранжева смърт, осем фута висока и с остри зъби!
Търсача атакуваше с черната си метална сабя. Трима мъже лежаха пред него, други отстъпваха, а от сабята капеше кръв. Бе вещ и опасен противник, а туземците разбираха от саби. Тила бе застанала зад него и имаше загрижен вид, както подобава на добра героиня. Несус се бе понесъл към „Невъзможния“. Едната му глава бе наведена, а другата — вдигната високо. С наведената поемаше информация за повърхността, високоиздигнатата разширяваше полезрението му.
Луис не бе пострадал и продължаваше да отблъсква враговете. И тези, които се доближаваха до него, и по-отдалечените. Лазерът, ивица от смъртоносна зелена светлина, се движеше с лекота в ръката му.
Никога не насочвай лъча към огледало. Отразяващите повърхности можеха да предизвикат неприятни изненади за човек, въоръжен с лазер. Тук обаче очевидно бяха забравили тази истина.
Един туземец, облечен в зелено одеяло и придаващ си колкото се може по-страховит вид, се втурна към Луис Ву с тежък чук в ръка. Златисто глухарче с очи… Луис го докосна със зелената лазерна светлина, но туземецът продължи устрема си.
Луис почувства ужас, застина на място и задържа лъча неподвижен. Мъжът вече бе започнал да замахва към главата му, когато върху неговата дреха се появи черно петно и внезапно избухна в яркозелен пламък. Падна досами Луис с изпепелено сърце.