Облекло с цвета на светлината на лазера може да бъде не по-малко опасно от огледало. За щастие, нямаше други хора със зелени облекла. Луис докосна с лъча врата на нападателя.
Един туземец препречи пътя на Несус. Трябваше да е много смел, щом се бе одързостил да нападне такова чудато страшилище. Луис не можа да види какво точно последва, но нападателят явно бе убит, тъй като Несус се обърна, ритна го и продължи пътя си. И тогава…
Тогава Луис видя добре какво се случи. Кукловодът продължи да бяга с една глава вдигната високо, а другата — снижена. Изведнъж високовдигнатата глава отхвръкна и заподскача по земята. Несус спря, извърна се и застина.
Едната му шия завършваше с плосък чукан. От нея рукна струя кръв, червена като човешката.
Несус нададе въздишка, изпълнена със страдание.
Туземците го бяха вкарали в капан. Бяха опънали на пътя му небесна нишка.
Луис беше живял цели двеста години. И преди бе губил приятели. Продължи битката, движейки светлинния си меч почти рефлекторно. Клетият Несус. А може би наближава и моят ред.
Туземците бяха отстъпили. Навярно загубите им от тяхна гледна точка бяха огромни.
Тила, с разширени очи и ръце, притиснати до болка в лицето, бе вперила поглед в умиращия кукловод. Говорителя и Търсача отстъпваха към „Невъзможния“.
Почакай малко! Та той има още една глава!
Луис се втурна към кукловода. Когато мина покрай Говорителя, кзинтът взе лазерното му фенерче. Луис се наведе, за да избегне опънатата нишка, продължи, все така приведен, и събори с рамо кукловода. Беше му се сторило, че той, изпаднал в паника, иска отново да побегне.
Стисна го така, че да го обездвижи, и пресегна към колана си.
Оказа се, че няма колан. Трябваше да разполага с колан!
Тила му подаде шала си.
Луис направи от него примка и пристегна осакатената шия. Несус бе вперил ужасен поглед в прерязаната си глава и в кръвта, струяща от единствената каротидна артерия. Насочи окото си към Луис, сетне то се затвори и Несус припадна.
Луис затегна примката. Шалът на Тила се оказа здрав и той успя да притисне и затвори артерията, две големи вени, ларинкса и хранопровода, всичко.
Значи, успяхте да сложите турникета, докторе?
Поне кръвта престана да тече.
Луис се наведе, взе кукловода на рамо, обърна се и тръгна към сянката на полуразрушения полицейски участък. Пред него вървеше Търсача, прикривайки го, и късата му черна сабя описваше кръгове в търсенето на евентуални врагове. Въоръжени туземци ги наблюдаваха, но не се осмеляваха да се доближат до тях.
Луис бе следван от Тила. Последен бе Говорещия с животни, шарещ със зеления лазер по местата, където предполагаше, че се укриват туземци. Когато стигна до рампата, кзинтът се спря, изчака Тила да влезе и отново се отдалечи. Защо направи това?
Тъй като нямаше време за губене, Луис тръгна по стълбището. Малко преди да достигне моста, кукловодът вече му се струваше невероятно тежък. Остави Несус до потъналия в пластмаса велосипед, присегна към устройството за оказване на първа медицинска помощ и прилепи диагностициращата пластинка върху осакатената шия непосредствено под турникета. Медицинският възел на кукловода все още бе прикрепен към велосипеда и Луис правилно предположи, че устройството е по-сложно от неговото собствено.
Датчиците върху подвижната кухня започнаха да присветват сами. Няколко секунди след това от таблото се протегна маркуч, който докосна кожата на кукловода и започна да шари по нея, докато накрая откри търсеното място и се впи в тялото му.
Луис потрепери. Щом устройството бе започнало да храни Несус интравенозно, сигурно все още беше жив.
„Невъзможния“ вече бе във въздуха, макар Луис да не бе усетил издигането. Говорителя седеше на най-горното стъпало на летателната рампа и наблюдаваше внимателно оказалите се под него „Небеса“. Държеше нещо в ръцете си — много грижливо.
— Мъртъв ли е кукловодът? — попита той.
— Не е, но е изгубил доста кръв — Луис седна до кзинта. Боляха го костите и бе ужасно потиснат. — Кукловодите изпадат ли в шоково състояние?
— Откъде мога да знам? Шокът сам по себе си е твърде странен механизъм. Бяха ни необходими векове, за да разберем защо вие, хората, умирате така лесно при изтезания. — Кзинтът очевидно бе съсредоточил мислите си върху нещо друго. — Отново ли сработи късметът на Тила Браун?