— Правилно. Можем и да вземем жицата на буксир. Не би трябвало да се закачи на нищо, тъй като ще го среже.
— Накъде ще се отправим, Луис?
— В посока към звездите. Връщаме се на „Лъжецът“.
— Правилно. Там се намира и медицинското оборудване, на което ще поверим Несус. А после?
— После ще видим.
Остави Говорителя да пази капкообразния край и отиде на горния етаж да провери какво е останало от втвърдяващата се пластмаса. С две шепи от нея залепи края за една стена и едва тогава установи, че не разполагат с електроенергия, необходима за втвърдяването на пластмасата. Дезинтеграторът можеше да им бъде от полза, но го бяха загубили. Най-накрая Луис успя да се досети, че енергията, съхранявана в батерията на запалката му, щеше да бъде достатъчна за втвърдяването на пластмасата.
Сълзообразната дръжка остана да стърчи в посока към пристанището.
— Ако си спомням добре, стаята с командния мостик гледа към звездите — рече Говорещия с животни. — Ако не е така, ще трябва да направим всичко отново. Нишката трябва да се влачи подир нас.
— Би трябвало да стане — каза Луис, макар и да не бе съвсем сигурен. Така или иначе, не можеха да натоварят небесната нишка на кораба. Трябваше просто да я влачат. По всяка вероятност, нямаше да се закачи в нищо, което да не успее да пререже.
Откриха Тила и Търсача в машинното помещение, в компанията на Прил, която се занимаваше с повдигащите двигатели.
— Посоките ни се разделят — отсече без въведение Тила. — Тази жена твърди, че можем да се прилепим до летящия замък. През един прозорец бихме могли да влезем направо в банкетната зала.
— А после? Ще останете в капан, освен ако не откриете как се управляват двигателите.
— Търсача казва, че разбира малко от магия. Сигурна съм, че ще се справи.
Луис реши да не я разубеждава. Боеше се да противоречи на Тила Браун, смятайки, че със същия успех може да се опита да спре нападащ бандерснач с голи ръце. Съветът му бе кратък:
— Ако не можеш да разбереш какво точно трябва да се направи, започни да натискаш наслуки ръчките и копчетата.
— Няма да го забравя — усмихна се тя. Сетне с по-сериозен глас добави:
— Погрижи се за Несус.
Когато двадесет минути по-късно Търсача и Тила напуснаха „Невъзможния“, Луис не си взе довиждане. Бе решил какви думи ще произнесе, но не произнесе нищо. Какво можеше да и каже за собствената й сила? По пътя на пробите и грешките тя щеше сама да разбере, а междувременно късметът й щеше да се погрижи да не изгуби живота си.
След няколко часа тялото на кукловода изстина и заприлича на труп. Светлините на медицинското устройство продължаваха да блещукат. Вероятно Несус бе изпаднал в някаква форма на хибернация.
„Невъзможния“ се придвижваше в посока към звездите, влачейки след себе си нишката — ту отпусната, ту опната. Древни сгради се срутваха зад гърба им, разсичани от омотаната жица. Капкообразната дръжка продължаваше да е здраво закрепена върху пластмасовата стена.
Градът с летящия замък бавно изчезваше от хоризонта. След няколко дни се смали, после стана едва забележим, накрая съвсем невидим.
Прил стоеше непрестанно при Несус. Неспособна да му помогне и нежелаеща да го изостави. Страданието й бе очебийно.
— Ще трябва да направим нещо за нея — каза Луис. — Пристрастила се е към таспа. Сега й липсва и тя се чувства като при тежък махмурлук. Ако не се самоубие, би могла да умъртви Несус или мен.
— Луис, предполагам, че не очакваш аз да те посъветвам как да постъпиш — изръмжа Говорещия с животни.
— Не. Не очаквам.
За да се помогне на едно страдащо човешко същество, трябва да си даваш вид, че го слушаш с внимание. Луис се опита да направи това, но речникът му не бе богат, пък и Прил не проявяваше желание да разговаря. Насаме той скърцаше със зъби от яд, но в компанията на Прил възобновяваше опитите си.
През цялото време бе пред очите му. Ако не я гледаше, можеше и да се почувства с чиста съвест, ала тя не напускаше мостика.
Постепенно той започна да научава езика й и също така постепенно тя започна да разговаря с него. Опита се да й разкаже за Тила, за Несус, за това, как самият той се бе държал като бог.
— И аз се смятах за богиня — каза тя. — И то сериозно. Защо ли го правех? Та нали не аз построих пръстена, който е много по-стар от мен.
Прил също се учеше. Ползваше нарочно опростена версия на древния си език. Две глаголни времена, никакви предлози и подчертано ясно произношение.
— Други са ти казали, че си богиня — рече Луис.