Тя поклати глава и сякаш пламък освети стените.
— Не ми прилича на игра.
Луис сви рамене.
— Скуката е най-големият враг. Тя вече умори много от приятелите ми, но с мен няма да се справи. Стане ли ми скучно, отивам някъде да си троша главата.
— Не би ли трябвало поне да знаеш в името на какво рискуваш?
— Ще ми се заплати добре.
— Не се нуждаеш от пари.
— Човешкият род се нуждае от това, което имат кукловодите. Виж какво, Тила, разказахме ти всичко за кораба с хиперскоростен двигател. Това е единственият кораб в известното пространство, който надвишава скоростта от светлинна година за три дни. При това се движи почти четиристотин пъти по-бързо!
— Че на кого му е нужно да пътува с такава скорост?
Луис не бе в настроение да изнася лекция по избухването на граничния слой на галактиката.
— Хайде да отидем при гостите!
— Не, почакай.
— Добре.
Ръцете й бяха големи, с дълги и тънки пръсти. Засветиха с отразена светлина, когато ги прокара нервно през горящата си коса.
— Тандж да го вземе, Луис, обърквам всичко. Ти точно сега влюбен ли си в някоя!
Въпросът й го изненада.
— Струва ми се, че не.
— Наистина ли приличам толкова много на Паула Черенкова?
В полумрака на спалнята тя наподобяваше горящия жираф от картината на Дали. Косата й сияеше със собствена светлина, наподобяваща порой от оранжев и жълт пламък, преминаващ в дим. На тази светлина останалата част от Тила приличаше на сянка, докосната от обгарящата светлина на косата. Паметта на Луис обаче нанесе върху тази картина и детайлите: дългите и съвършени крака, конусообразните гърди, изящната красота на малкото лице. За пръв път я бе видял преди четири дни, ръка за ръка с Тедрън Дохъни, вятърничав скитник, направил пътешествие до Земята по случай празненството на Луис.
— Първо реших, че ти си Паула. Тя живее на Ние Го Направихме, където се запознах с Тед Дохъни. Когато ви видях заедно, помислих, че Тед и Паула са пътували с един и същ кораб. Отблизо обаче се забелязват различия. Имаш по-красиви крака, макар нейната походка да бе по-изящна. А и лицето на Паула беше, как да ти го кажа, по-студено. Но е възможно и паметта да ми изневерява.
Зад вратата се чуха избухвания на компютърна музика, диви и чисти и в същото време някак си непълни, тъй като не бяха придружени от светлинните ефекти, които им придаваха цялост. Тила явно не я свърташе на едно място и огнените сенки по стените се движеха заедно с нея.
— Какво си намислила? — попита Луис. — Запомни: кукловодите имат няколко хиляди кандидати. Биха могли да открият четвъртия член на екипажа всеки момент, всяка минута. Когато това стане, веднага ще отпътуваме.
— Много добре — рече Тила.
— И си решила дотогава да останеш с мен, така ли?
Тила кимна утвърдително с огнената си глава.
Кукловодът се обади след два дни.
Луис и Тила тъкмо играеха страшно сериозна партия вълшебен шах на ливадата, когато това стана. Луис бе спечелил от нея офицер и сега съжаляваше за това. У Тила интелектът и интуицията се редуваха и му беше невъзможно да предскаже следващия й ход. А тя като че бе решила да играе на живот и смърт.
Тъкмо беше захапала долната си устна, умувайки върху позицията, когато до тях доплува и кацна сервопултът. Луис погледна екрана и видя там два втренчили се в него еднооки питона.
— Кажи му да дойде — рече с доволен глас. Тила рязко се изправи с движение, лишено от всякаква грация.
— Може би двамата ще трябва да си кажете нещо тайно.
— Възможно е. А ти какво ще правиш?
— Имам книга за дочитане. И не докосвай тази дъска! — закани му се тя с пръст.
На вратата Тила насмалко не се сблъска с кукловода. Приветства го разсеяно с ръка, минавайки покрай него, в резултат на което Несус отскочи на шест фута встрани.
— Извинете ме — изпя мелодично той. — Вие ме изненадахте.
Тя повдигна вежди и излезе.
Кукловодът спря до Луис и сви крака. Едната му глава се фокусира върху събеседника, а другата се завъртя нервно, оглеждайки целия двор под най-различни ъгли.
— Възможно ли е тази жена да ни шпионира?
Луис не скри изненадата си.
— Разбира се. Ти знаеш, че на открито е невъзможно да избегнеш шпиониращ лъч. Нали ти е известно?
— Тук всеки и всичко би могло да ни наблюдава. Луис, дай по-добре да отидем в кабинета ти.
— Няма справедливост на този свят — Луис се чувстваше много удобно на ливадата. — Ще престанеш ли да въртиш главата си, ако обичаш? Държиш са така, сякаш си изплашен до смърт.