Тя си пое дълбоко дъх и се усмихна:
— Прав си. Забрави жалкото тъпо човече.
— Кое жалко тъпо човече? — засмя се той.
Въпреки лошото начало Джак бързо се отпусна. Сю изглежда му действаше успокояващо. Беше го забелязал, когато преди няколко дни отиде на вечеря в апартамента й. Към това трябваше да се добави и фактът, че беше избрал добро вино, петгодишно „Сен Емилион“, а хрупкавият френски хляб в кошничката беше вълшебен.
— Хубаво е, че мога да те видя извън полицейското управление и апартамента ти — каза тя. — Освен това харесвам вратовръзката ти.
— О! — възкликна той и погледна надолу. — Имам я от години.
Тя оправи салфетката в скута си.
— Сигурно си изтощен. Предполагам, че седмицата ти едва ли е била нормална.
— Нито миг скука. Сега трябва да ми обещаеш — никакви разговори за полицията или психологията. Обещаваш ли?
Тя се усмихна.
— Обещавам.
Той огледа помещението. Мястото не беше чак толкова лошо. Повечето от масите бяха за двама, имаше малки групи хора и един странен самотен вечерящ. От двете им страни седяха двойки, потънали в разговор. Може би и те излизаха за първи път заедно. Изненада се от мислите си. Не беше излизал на среща от… двайсет години? Откъсна поглед от двойките. Няколко маси по-напред една жена седеше сама. Дългата й черна коса се спускаше върху облегалката на стола. До нея имаше група от четирима, които изглеждаха развеселени и се смееха високо.
— Джак, извини ме за минута, трябва да ида да си напудря носа — измъкна го Сю от унеса му.
Сю беше застанала пред мивката, когато вратата на дамската тоалетна се отвори. Не обърна внимание, когато влезе жена с дълга синя рокля и черна коса. Извади червилото от тоалетната си чантичка и се наведе, за да се начерви. Чу се шум от пусната вода в една от клетките. Тя ровеше в чантичката си, търсейки туша за мигли, когато чернокосата жена излезе и тръгна бавно към огледалото. Сю вдигна очи и за пръв път я огледа по-внимателно.
Жената беше необикновено едра, с широки рамене и големи мускули под широките ръкави на роклята. Забеляза, че Сю я зяпа, усмихна се леко и се наведе над друга мивка, за да си измие ръцете. Сю прибра червилото, оправи прическата си и щракна чантичката. Жената вдигна поглед и улови нейния в огледалото. Сю почувства тръпки на безпокойство. Жената се обърна към нея и пристъпи напред. Точно се готвеше да каже нещо, когато вратата се отвори с трясък и две жени влетяха, леко залитайки и заливайки се в пиянски смях.
— Чу ли го какво ми каза? — изкиска се едната.
— Да, Сал, чух. Мръсен педал.
Сю се дръпна, за да минат новодошлите, и се измъкна от дамската тоалетна в тесния коридор, който водеше към салона.
Пендрагън отново се беше заел да разгадава менюто, когато Сю се отпусна на стола.
— Ако съм разбрал правилно, това може би е говеждо карпачо. — Той вдигна очи към нея. — Какво има? Изглеждаш, сякаш си видяла призрак.
Тя поклати глава и отпи от червеното вино. Остави чашата на масата и отговори:
— Току-що в дамската тоалетна видях най-странната жена.
Пендрагън я погледна въпросително.
— Мисля, че беше травестит. Тя… тя… просто беше прекалено голяма…
Пендрагън неволно я стисна за ръката.
— Как изглеждаше?
— Ами… дълга черна коса. И тази странна рокля…
Пендрагън скочи от стола и хукна между масите.
— Джак! — подвикна Сю и също стана.
Той се втурна по коридора към тоалетните, спря за секунда пред вратата на дамската, пое си дълбоко дъх и я отвори. Присви очи на ослепителната светлина и видя две жени пред мивките. Едната нададе фалшив писък, а другата избухна в смях.
— Извинете — каза Пендрагън и се върна обратно по коридора.
— Джак, какво става, по дяволите? — попита Сю, когато той се върна при масата им.
— Мисля, че току-що си срещнала нашия убиец — каза той делово. — Сю, съжалявам. Трябва да тръгваме.
Докато плащаше сметката, той говореше по телефона:
— Търнър… аз съм в „При Нели“. Да, новия на Бетнъл Грийн Роуд. Искам те тук бързо заедно с подкрепления. Мисля, че видяхме нашия основен заподозрян… Не, не мога да обяснявам сега. Къде си?… Значи излизаш от стадиона? Чудесно, идвай колкото можеш по-бързо.
Момичето на рецепцията питаше защо си тръгват. Управителят мина точно в момента, когато Пендрагън започна да обяснява. Накрая той изгуби търпение, извади полицейското си удостоверение, хвърли няколко едри банкноти на плота и се обърна към Сю: