Онази нощ отидохме на строителната площадка. Не беше трудно да убедя Мидълтън да ми помогне. Знаех много за него, нали разбирате? И да, аз бях този, който го изнудваше. Тим разполагаше с хубаво наследство от стария си татко, а аз имах нужда от средства, за да финансирам проучванията си и да разширявам колекцията си. О, и за да изчистим този въпрос, главен инспекторе, никога не съм бил изнудван и не съм забременявал момиче преди години. Просто си играех с вас. — Рейнър се изкиска, но след това лицето му помръкна. — За съжаление събитията на строителната площадка миналата събота не се развиха напълно според плана. Пазачът се появи точно когато бях взел пръстена. Сборичкахме се… и той видя лицето ми.
— И вие го убихте?
— Очевидно. Хвърлихме го в онова, което взехме за шахта за боклук. Излезе, че сме сбъркали! — Рейнър се усмихна неприятно. — Като истински задник, какъвто си беше, Мидълтън се паникьоса и аз бях сигурен, че ще се разприказва. Предупредих го…
— И убихте и него?
— Няма ли да спреш да ме прекъсваш! — Рейнър отново поряза Търнър и втора струйка кръв потече по острието на камата.
— Рецептата за кантарела беше във вътрешността на пръстена. Разбира се, знаех, че ще е там. Не губих нито секунда. В края на краищата мечтаех за този ден от толкова отдавна. От години правя отрови тук. Знаех, че кантарела се основава на арсеника, но не можех дори да предположа останалите съставки. Вече имах малко арсеник от един местен производител на стъкло и когато разбрах какви други химикали ми трябват, влязох с взлом във факултета по растителна биология в „Куин Мери“ и направих отровата. Да, зная какво искаш да попиташ… за кучетата, нали?
Пендрагън кимна едва забележимо.
— Затова обичам Лукреция толкова много. Тя е била толкова красиво… красиво жестока. Трябва да знаете, че кантарела не е обикновена отрова. Тя е… по липсата на по-добро описание — „усилена“. Лукреция открила, че когато дадеш на животно суровата отрова, то ще умре бързо, но тялото му ще преработи отровата и след това можеш да я извлечеш от кръвта или от пяната по устата и слюнката. Кучетата бяха усилвателите на отровата. — Той изпадна във възторг. — Гениално! Мамка му, истински гений.
След малко се успокои и изглежда осъзна, че времето минава бързо.
— Да, главен инспектор Пендрагън, аз убих Тим. Боднах го с пръстена на божествената Лукреция точно преди да започне глупавата си реч. Беше толкова пиян, че дори не усети. След това убих Тони Кетъридж, който можеше да ме вкара в неприятности, след като се отървах от Тим. С Тони се познаваме от много отдавна. Той знаеше за моя интерес към Борджиите. Подозираше, че аз съм взел пръстена, а вие толкова го притискахте, че неизбежно щеше да каже нещо уличаващо, без дори да подозира какво правя или как го правя.
— И за това ще гориш в пъкъла!
Силният глас накара и тримата да подскочат. Пендрагън обърна очи към вратата. Рейнър се завъртя, като стискаше здраво Търнър. Пам Кетъридж стоеше на прага, стиснала револвер.
— Пусни младежа — нареди тя с неравен глас.
Тримата мъже я гледаха слисани. Никой не помръдна.
— Макс, да не си глух?
— Аз съм Лукреция Борджия — изръмжа той, поряза Търнър за трети път и той изпъшка от болка.
— Казах ти да го пуснеш, малко смешно говно! Ако не го направиш, ще ти отнеса тиквата! — Очите на Пам Кетъридж горяха, а лицето й беше червено.
Рейнър трепна.
— Веднага! — изрева Пам.
Той свали ножа.
— Хвърли го насам — нареди тя с по-спокоен глас.
Рейнър я гледаше с присвити очи, а мускулите на челюстта му потрепваха несъзнателно. С примирена въздишка той хвърли ножа на пода. Търнър се измъкна от хватката му и пристъпи напред, притиснал порязаната си шия.
— Госпожо Кетъридж — заговори бавно Пендрагън. — Трябва да кажа, че съм малко изненадан.
Тя откъсна очи от Рейнър и стрелна поглед към Пендрагън.
— Да, сигурна съм.
— Какво става?
— Тук съм да пратя… този боклук в пъкъла — отговори тя. Пендрагън наклони глава и я погледна въпросително. Рейнър стоеше напълно неподвижен, втренчил гневен поглед във вдовицата на Тони Кетъридж.
— Бях там онази вечер и видях всичко.
— На строителната площадка? — попита Пендрагън.