Търнър изкара колата на главната улица и пусна сирената. Понесоха се по Алдърсгейт стрийт с пуснати на максимални обороти чистачки и успяха да зърнат волвото пред тях. То лъкатушеше между другите коли, предизвиквайки гневни клаксонови концерти, присветвания с фарове и скърцане на спирачки. Няколкостотин метра по-надолу Пам Кетъридж зави вляво и подкара бързо покрай Лондонската стена. Когато стигна при Бишъпсгейт, зави рязко наляво, а след това надясно. Трийсет секунди по-късно излезе на Уайтчапъл Роуд. Търнър успяваше да следва волвото, но Пам Кетъридж караше толкова бързо в силния дъжд, че едва я настигаше.
— Шефе, къде смяташ, че отива?
Пендрагън поклати глава.
— Нямам представа. Мисля, че си е наумила нещо, а не просто бяга.
— Обаче е откачалка — подхвърли Търнър, без да отмества очи от пътя.
— Да — кимна неговият началник, — вероятно е луда, но има ясна цел. Работи по план.
— Да, планът на Господ, алилуя!
Пендрагън се размърда на седалката.
— Прав си. Това е! Отива в своята черква. Какво каза в апартамента на Рейнър? Ще го заведе в „Нашия Господ“, преди да го убие? Черквата в края на улицата се казва „Черквата на нашия Господ от Витлеем“. Ето къде отива! — Той взе радиостанцията. — Заподозряната се насочва към черквата „Нашият Господ от Витлеем“ на Манинг стрийт. Повтарям: Манинг стрийт. В момента се намираме на около две минути от нея. Докладвайте за местоположението си.
Мина малко време и пет патрулки и един хеликоптер се обадиха със своите координати и вероятното време на стигане до целта.
— Червена алфа 3 ще пристигнат първи — отбеляза Търнър. — Хеликоптерът сигурно всеки момент ще се окаже над черквата. — Чуха боботенето на въздушното конче, което прелетя над главите им на изток към черквата на Манинг стрийт. Волвото намали, когато излезе на Майл Енд Роуд, след това изскочи от редицата коли и пое срещу движението. Фаровете на кола се появиха срещу него. Шофьорът видя волвото и успя да спре до бордюра точно навреме, за да може сребристата кола да се промъкне и да задмине още две коли. След това се стрелна на червено през кръстовището, избягвайки на косъм удар с микробус. Почти без да намали, Пам Кетъридж зави в малка пряка на Майл Енд Роуд.
Няколко секунди по-късно Търнър стигна до уличката и видяха как стоповете на волвото изчезват вдясно. Той завъртя волана, осланяйки се на помощта на сервото. Пред него се виждаше друга патрулка, но нямаше и следа от волвото.
— Променила е намерението си — каза Пендрагън, залитна напред и се подпря на арматурното табло, когато Търнър наби спирачки. — Ето там! Има пряка вдясно. Видя ли я? Давай.
Търнър натисна газта докрай и патрулката се понесе напред с рев и свирене на гуми. Пендрагън отново започна да дава инструкции по радиостанцията: „Червена алфа 3. Опитайте да й пресечете пътя на Лемингтън Роуд. Синя бета 2, върнете се на «Майл Енд» и карайте на изток“.
Хеликоптерът отново избоботи над главите им, а силният прожектор разсичаше вечерния мрак. Търнър зави рязко вдясно, а веднага след това пое наляво. В продължение на няколко тревожни секунди изгубиха волвото. След това Търнър излезе на една главна улица и отново го видяха. То профуча през голяма локва и вдигна пръски кал. После зави на 180 градуса и полетя по една странична улица. Колата зад него успя да спре в последния момент, но другата зад нея нямаше толкова късмет и се заби право в бронята й. Трясъкът разкъса нощта, двете коли се завъртяха на мокрия асфалт и се блъснаха в една ограда от другата страна на улицата. Търнър натисна спирачките до края и успя да избегне удара в тях, преди да завие в страничната улица. Стоповете на волвото подскачаха нагоре-надолу, когато колата пое по лошо асфалтирана отсечка. Търнър и Пендрагън също минаха през нея и по стъклата плисна кал.
Тогава изведнъж преследването свърши. Малко пред тях стоповете на волвото внезапно светнаха ярко. Докато Търнър се опитваше да спре, вратата откъм шофьора на волвото се отвори и Пам Кетъридж слезе, облечена с дълго палто. То се плетеше в краката й, когато тя заобиколи тичешком колата, отвори задната врата и измъкна Рейнър. Дори не си направи труда да погледне към полицейската кола. Рейнър беше със завързани ръце и се просна в калта с жално стенание. Пам Кетъридж го издърпа да стане и в светлината на фаровете Пендрагън и Търнър видяха, че дългата му перука е покрита с кал.