Патрулката спря на метър зад волвото, но Пам Кетъридж вече беше изчезнала в мрака заедно с Макс Рейнър.
— Къде се изпариха? — попита раздразнено Търнър. Хукнаха в мрака, когато над тях се появи хеликоптерът. Лъчът от силния прожектор претърси калната уличка и улови две фигури на не повече от трийсет метра пред тях.
Пендрагън и Търнър затичаха още по-бързо. Проливният дъжд ги измокри за секунди. На стотина метра надолу по улицата Пам Кетъридж смени посоката — зави наляво, влачейки Рейнър зад себе си. Едва тогава двамата полицаи осъзнаха, че се намират на речен бряг. За миг светлината от хеликоптерния прожектор отслабна, докато правеше завой. След това отново ги заля ярка светлина, когато машината се върна и зависна над тях.
Пам и Рейнър се намираха на мост над реката. Тя беше накарала своя пленник да коленичи и стоеше до него, опряла пистолета в главата му.
Пендрагън погледна надолу и видя, че се намират до преливник. Дъждът биеше по надигналата се кафява вода. С Търнър хукнаха към моста, а хеликоптерът започна да се издига и светлината от прожектора се разсея, когато машината се отдалечи, а плясъкът на витлата отслабна.
— Госпожо Кетъридж… Пам! — изкрещя Пендрагън.
Тя вдигна поглед, но изглежда не го виждаше. Рейнър трепереше, кривеше лице и хленчеше.
— Пам — извика отново Пендрагън, — свали оръжието. Можем да намерим решение. Рейнър ще прекара остатъка от живота си в затвора. Повярвай ми.
Пам Кетъридж се обърна към Пендрагън и пусна широка налудничава усмивка.
— В затвора ли, главен инспекторе?
— Да, в затвора.
Тя се обърна отново към Рейнър. Перуката беше изгубила блясъка си от дъжда и кичури бяха полепнали по мръсното му лице.
Пам дръпна пистолета от главата му и за секунда изражението му се измени. Отчаянието и ужасът бяха сменени с предпазливо облекчение. Тя премести пистолета в лявата си ръка, бръкна в джоба на дългото си палто и измъкна един кръст. Беше метален и дълъг поне трийсетина сантиметра, а долният му край беше заострен като кама. Пам го вдигна с мълниеносна бързина.
— О, Господи — извика тя, — волята ти ще бъде изпълнена. — И заби кръста дълбоко във врата на Рейнър с такава сила, че острието прекърши гръкляна му и изскочи от другата страна. Рейнър падна назад, опита да се надигне, но се претърколи на една страна и потъна в придошлата река.
Пендрагън и Търнър бяха парализирани от шок. Трима униформени полицаи дотичаха при тях.
Пам Кетъридж се усмихваше и гледаше към небето, а по лицето и очите й падаха дъждовни капки, които отмиваха кръвта от нея. Тя се обърна към Пендрагън и Търнър. Лицето й сияеше. За миг изглеждаше двайсет години по-млада.
След това като в забавен кадър прехвърли пистолета в дясната си ръка, лапна го и стреля.
47.
Сю Латимър отвори вратата на жилището си и се усмихна широко.
— Джак — каза тя и го целуна по бузата. След това изпъшка и отстъпи, притискайки ръка към ребрата си.
— Значи още те боли? — попита Пендрагън и се вгледа в лицето й. Имаше голяма лепенка на темето, а едната й буза беше насинена.
— Какво носиш?
Пендрагън погледна предметите в ръцете си.
— Това — обясни той, докато й подаваше пластмасовия цилиндър — е малко пилешка супа от моя любим деликатесен магазин. Казаха, че е много подходяща за лечение на счупени ребра. А това… няма ли да ме поканиш да вляза?
— О, извинявай. — Тя отвори вратата широко и той остави голямата кутия на кухненския плот.
— Това ти трябва да отвориш.
— Какво е? — попита тя с блеснали очи.
— Хайде, нека да помогна на инвалида — каза Джак и й подаде кухненската ножица от поставката.
Тя сряза хартията и отвори кутията — вътре имаше скъп грамофон. Сю плесна с ръце от радост.
— О, Джак, толкова си внимателен. — Тя тръгна да го целува, но се спря и му прати въздушна целувка. — Благодаря ти!
— Удоволствието е мое — отговори той. — Ще ти го монтирам. Когато идвах на вечеря, забелязах, че имаш сидиплейър. Лесно ще свържа грамофона към него и тогава ще можеш да слушаш музиката както трябва — на винил.
Сю го погледна колебливо и го покани да седне на дивана.
— Значи — започна тя, докато се отпускаше бавно да седне — пръстенът отново е изгубен?