— Така изглежда. Тялото на Пам беше намерено, но от Рейнър няма следа.
— Но как се е докопал до пръстена?
— Твърди, че го насочвала „божествената“ Лукреция.
— Да, естествено. Че кой друг?
— Всъщност е подходил като професионален археолог. В лабораторията му намерихме бележки. Очевидно преди години е попаднал на частен дневник в архивите на Британската библиотека. Дневникът бил на благородник на име Томас Марчмейн, който описал как неговият близък приятел Уилям Антъни бил убит в гостилницата „Сивият пътник“. Бил убит в деня, когато получил тайнствен пръстен лично от кралица Елизабет Първа. За него се говорело, че е принадлежал не на кого да е, а на Лукреция Борджия. Рейнър намерил мястото на „Сивият пътник“ в местните регистри. Научил, че там има стара викторианска къща и убедил собственика да продаде парцела. Същевременно бил близък приятел с изпълнителния директор на „Бриджпорт Кънстръкшън“. Знаел, че фирмата търси места за строителство около Майл Енд Роуд. Сякаш е подготвял частни разкопки. Професор Стоукс е направо извън себе си. Не може да повярва какви материали има Рейнър в малката си лаборатория.
Сю поклати глава.
— Класическо маниакално поведение. Жалко, че човекът е мъртъв. Щеше да се получи интересно изследване.
Пендрагън вдигна вежди.
— Това е една гледна точка. — После продължи по-ведро: — Както каза снощи в ресторанта, това не беше обикновена седмица. Ще се срещна с екипа за малко празненство. Смяташ ли, че ще можеш да дойдеш да пийнем в някоя кръчма?
— Шегуваш ли се? С най-голямо удоволствие. Мразя да съм вързана вкъщи, дори със счупено ребро.
Изминаха пеша краткото разстояние до заведението. Малката градина беше пълна с маси, около които се бяха събрали семейства. Децата бъркаха в пликчета с пържени картофки, а родителите им се наслаждаваха на неделно питие под лятното слънце. Общото помещение беше пълно и шумно, както обикновено. Посетителите се бяха облегнали на бара, а групичка любители на дартс се бяха събрали пред мишената. Плазменият телевизор беше включен на съботния мач от първата лига. Когато влезе в кръчмата, Пендрагън се сети как само преди седмица тук беше научил за убийството на Том Мидълтън. Последните седем дни бяха прелетели като експрес. Видя екипа от управлението. Джес им махна и посочи два стола. Около масата се понесоха весели викове, когато главният инспектор се отпусна на стола. Роб Грант го потупа по гърба.
— Благодаря — кимна Пендрагън и огледа усмихнатите лица. — Мисля, че постигнахме онова, което наричат резултат.
— Значи, шефе, сега е твой ред — обяви Кен Тауърс.
Пендрагън се засмя и се обърна към Сю, поклащайки глава.
След няколко минути се върна с голям поднос, пълен с чаши. Роз Маклиби отчаяно се опитваше да разчисти малко място и помоли Търнър да й помогне. Джак подаде питие първо на Сю. Когато всички се оказаха с чаши в ръцете, Джак вдигна своята.
— Поздравления за добре свършената работа — каза той. — Наздраве! — Отпусна се на стола си и отпи от бирата.
— Точно навреме, сър — обяви Търнър.
— За какво?
— Кен смята, че има такава гатанка, че може да победи всички останали.
Пендрагън се обърна към инспектор Тауърс и отпи още една глътка.
— Добре, дай да я чуем.
— Не само е най-добрата, но е и много актуална.
— Ооо! — извикаха в един глас трима от екипа.
— Добре. Един мъж отива на купон и си пийва малко от пунша. Тръгва си рано. Всички останали на купона, които пият от същия пунш, след това умират от отравяне. Защо мъжът не е умрял?
— Какво? Мисля, че това е съвсем очевидно — обади се Джими Тачър. — Първият тип е сипал отровата в пунша, след като е пил от него.
— О, Джими, имай малко повече търпение.
— Добре де, ще млъкна — съгласи се Тачър смутено и отпи голяма глътка бира.
Около масата настъпи тишина.
— Значи първият мъж не е убиец, така ли? Кен, не забравяй, че трябва да отговаряш честно — каза Маклиби.
— Знам. Не, не е.
— Някой друг е сипал отровата, след като първият е пил?
— Не.
— Шефе? Много си тих — внезапно се обади Търнър. — И тази ли си чувал в университета?
Сю се усмихна и погледна Джак. Той отпи още една глътка, преди да отговори:
— Не, всъщност не съм я чувал преди. Но мисля, че мога да се пробвам с отговора.