Всички впериха очи в него.
— Мисля, че отровата се е съдържала в ледените кубчета в пунша. Когато първият човек е пил от него, отровата още не се е била „размразила“. Но по-късно, когато ледът се е стопил, тя е попаднала в пунша и е убила останалите гости.
Пендрагън остави чашата си на масата и всички погледи се насочиха към Кен Тауърс, който криеше лице зад халбата си. След миг изстена и остави бирата на масата.
— Покланям се пред теб… о, господарю — каза той и вдигна очи към някого, който се приближаваше зад Пендрагън.
Главният инспектор усети, че някой го потупва по рамото. Обърна се и видя началник Джил Хюз.
— Жалко, че не можеш да разрешаваш и истинските случаи толкова бързо — каза тя усмихнато. — За мен джин с тоник. Предварително благодаря, Джак.
Фактите зад въображението
Както и първите ми два романа „Равноденствие“ и „Тайната на Медичите“9 „Пръстенът на Борджиите“ е плод на моето въображение, но е основан на много действителни факти и събития. По-надолу ви предлагам един бърз пътеводител, който ще ви помогне да разграничите фактите от измислицата.
Хенрих Корнелий Агрипа
Хенрих Корнелий Агрипа е алхимик и философ, който е бил на 16 г., когато през 1503 г. се появява в двора на Борджиите в пролога на тази книга.
Агрипа е роден в Кьолн през 1486 г. и известно време преподава в университета в Дол, Франция. Бързо стига до сблъсък с тамошните власти и е обявен за еретик от местното духовенство. Води скитнически живот, намирайки препитание при богати семейства като маг, придворен философ и понякога като наемен войник. Въпреки че пътува много из Италия, няма запазени данни да е работил за Борджиите, нито някакви сигурни сведения, че е участвал в изработването на отровата кантарела. Обаче Агрипа е съвременник на Лукреция и Леонардо да Винчи, за когото се говори, че е теоретизирал върху производството на отровата.
Агрипа е автор на много книги и преподава на много места. Неговият шедьовър е Libri tres de occulta philosophia — отличен пример за ренесансовото окултно мислене.
Корнелий Агрипа се споменава в няколко други романа, като най-забележителните са „Франкенщайн“ (1818 г.) от Мери Шели и „Портрет на художника като млад“ (1916 г.) от Джеймс Джойс.
Опитите за покушение срещу Елизабет I
Правени са няколко опита да бъде убита Елизабет I. Въпреки че е популярна сред своите поданици, тя имала много врагове. Когато се качва на трона през 1558 г., е коронована от епископа на Карлайл, маловажен църковник, защото никой от важните духовници не искал да короняса еретичка и незаконна наследница (Елизабет е незаконородена дъщеря на мразената Ан Болейн).
Кралицата се посвещава на реформите, чието начало слага нейният баща Хенри VIII и нейните служители преследват и екзекутират католическите активисти. В резултат в Рим я мразят, папата я отлъчва от църквата през 1570 г. и е обявена за еретик. Същевременно Елизабет е противник на крайните протестантски секти, които заплашват да дестабилизират Англия.
Най-известният план за атентат срещу нея е замислен от фанатичен последовател на католицизма на име Антъни Бабингтън, който планира да я убие и да я замести с католичката Мери Шотландска. Планът е разкрит през 1568 г. от отдадения и крайно резултатен началник на кралския шпионаж Франсис Уолсингъм.
Мечата градина
По време на управлението на Хенри VIII (1509–1547 г.) на обикновените хора е забранено да гледат или упражняват повечето от спортовете. Управляващите класи смятат, че спортът ще откъсва простолюдието от задълженията му. Обаче богатите хора не са подвластни на подобни драконовски мерки и стават горещи почитатели на футбола, тениса и на жестоки забавления като боеве с петли или разкъсване на животни от кучета.
По времето на Елизабет разкъсването на мечки и кучета е много популярно сред всички класи. Кралицата също посещава мечи градини и подобни арени изникват във всички големи английски градове. Най-известна е Мечата градина в Саутуарк, която се появява на страниците на „Пръстенът на Борджиите“. Тя е построена около 1540 г. и се е издигала близо до днешния Саутуарк Бридж Роуд. Арената работи почти век и половина, чак до 1682 г. Тези зрелища остават законни до 1835 г.