Дребничкият върховен генерал се бе настанил зад масивно писалище в центъра на огромното помещение и изучаваше някакви документи. Носеше просто черно расо и черна шапка. Висок слаб мъж в свещеническо расо стоеше пред писалището с наведена глава и скръстени отпред длани. Познавах този гръб.
Брат Джовани излезе и аз тръгнах бавно към писалището. Едва когато застанах до високия с расото, успях да го стрелна с очи. Той не отвърна на погледа ми, но аз видях силния му профил в сумрака, правия дълъг нос и меката извивка на бръснатия череп. Това беше Себастиан, отец Себастиан Маунтджой — моят най-близък приятел в колежа, ръкоположен заедно с мен. Знаех, че Себастиан гори със същия религиозен плам като мен. Плам, който поглъщаше нашите будни мисли и проникваше в сънищата ни. Бяхме прекарали много часове в духовни размишления и спорове. Себастиан беше три години по-голям от мен и произхождаше от много богато семейство от Хертфордшир. Тези хора бяха предани католици, които отдавна бяха заети с кроежи срещу английската кралица. Макар произходът ни да беше твърде различен, ние бяхме духовни близнаци.
Генерал Аквавива вдигна очи от документите. Той беше сух, блед и плешив. Кожата на високото му чело беше гладка почти като на бебе и привличаше светлината на огромните свещи, поставени от двете страни на писалището му. Очите му бяха много светлокафяви, с мек и любезен поглед. Изглежда, се готвеше да заговори, когато зад креслото му нещо се размърда. Една закачулена фигура се показа от дълбокия мрак и смая мен и Себастиан. Мъжът се приближи към писалището. Генералът погледна нагоре и мъжът свали качулката, за да разкрие кораво лице с високи скули, тесни черни очи и къса сребриста коса.
Аз паднах на колене. Мъжът протегна ръка и щракна с пръсти.
— Синове мои — намеси се генералът. — Отец Белармино ви повика тук тази сутрин.
Бях ужасѐн. Белармино беше може би най-могъщият човек в Църквата. Мнозина смятаха, че е по-могъщ дори от папа Сикст. Като личен теолог на папата и духовен отец на йезуитския колеж, неговото влияние стигаше до всеки ъгъл на Ватикана. Отец Белармино беше голям очистител със страховито име из цяла Европа. Беше върнал много еретици към вярата чрез острието на меча или пречистване с огън.
— Оставям на добрия отец да ви обясни — завърши генералът.
Гласът на Белармино беше по-писклив, отколкото очаквах, но той говореше като човек, който отдавна е изгубил всяка сянка на съмнение в себе си. Очакваше онези, към които се обръща, да се подчиняват на мига, да не му възразяват и да не показват друго, освен раболепие.
— Вие сте добри и честни свещеници и аз знам от вашите досиета и личните препоръки на генерала, че сте се посветили на идеята за мъченичество — започна той. — Вие дойдохте от Англия, за да бъдете обучени и да се върнете в своята страна, та да разпространявате Словото на Единствената Истинска Вяра, да работите като мисионери и да спасявате души.
Аз не смеех дори да примигна и усещах и Себастиановия страх по скованата му стойка. На светлината от свещите черните очи на духовния баща на колежа приличаха на бездънни езера.
— Каузата на мисионера е благородна. Вие осъзнавате, като всички нас, че много достойни мъже бяха изгубени по време на тази битка. Ако ви разпознаят при завръщането ви в Англия, ще бъдете арестувани като предатели и вероятно ще ви постигне смъртта на предателите. Обаче аз зная, че това не ви плаши. По-скоро ви привлича мисълта да жертвате живота си за Делото Господне.
Обаче някои от нас стигнаха до заключението, че можем да направим повече за Англия, че можем да сторим много, много повече, за да спасим душите на нашите сънародници. Стигнахме до заключението, че твърде много добри хора умряха като мъченици, изливайки още повече кръв в ръцете на английската курва, която седи незаконно на трона. Затова решихме да премахнем злото… от самия му извор.
В този миг започнах да разбирам защо ни бяха довели тук. Стрелнах с очи Себастиан, но не успях да уловя погледа му. Белармино отново заговори: