— Не бях сигурен какво да правя и времето напредваше. Хората бяха уморени… беше много тежка седмица. Направо щяхме да умрем от жега. Затова си помислих, добре де, скелетът няма да избяга. Керим поиска да го пази през нощта, а един от мъжете се обади, че ще го смени призори.
— Разбирам. — Пендрагън затвори папката и огледа Кетъридж.
— Има още нещо… там имаше пръстен.
— Пръстен?
— На дясната ръка на скелета.
Пендрагън се вторачи недоумяващо в него.
— И го оставихте там? С един пазач за цялата площадка?
— Не знаех какво друго да направя. Трябваше да говоря с шефа. Между другото, имаме и видеонаблюдение.
— О, колко хубаво.
— Мислех…
— Не, господин Кетъридж, изобщо не сте помислили.
За кратко настъпи тишина и се чуваше само бръмченето на мухата, която се блъскаше в прозореца.
Кетъридж отиде зад своето писалище и отвори чекмеджето.
— Може да са ви полезни — каза той и подаде на Пендрагън половин дузина снимки. — Тим Мидълтън направи няколко снимки на скелета и ми ги изпрати по електронната поща, щом се прибра в офиса си. Аз ги разпечатах, преди да си тръгна. След това проверих дали Амал Керим още иска да вземе нощната смяна. Изглеждаше добре… горкото момче. Не знам, но ми се стори, че го прави от чувство за дълг, от уважение към мъртвите или нещо такова. — Неочаквано той се засмя. — Трябва да призная, че всички бяхме малко откачили заради това.
Пендрагън започна да разглежда снимките. Бяха с големината на пощенска картичка и заснети от различни ъгли. Районът около скелета беше грижливо разчистен, за да се открият напълно костите. Скелетът изглеждаше странно сред калта — останка от друго време, чужд на този свят. На една от снимките ясно се виждаше златен пръстен с инкрустиран зелен камък на кутрето на дясната ръка.
— Добре — каза Пендрагън и събра снимките, за да ги вземе със себе си. Обърна се към Търнър и нареди: — Вземи касетите със записите от видеокамерите и ме чакай при колата. А вие, господин Кетъридж, да не забравите да си зареждате мобилния телефон. Ще ви потърся отново… много скоро.
7.
Часовникът на стената показваше 11:30 сутринта, когато Пендрагън се приближи до бялата дъска в отворения край на подредените П-образно бюра. Залата за инструктаж беше малка и гореща. Един вентилатор на стойка стоеше в далечния ъгъл и от него нямаше почти никаква полза. Целият екип се беше събрал в помещението. Сержантите Розалинд Маклиби, Джими Тачър и Тери Викърс седяха от едната страна, а инспекторите Роб Грант и Кен Тауърс — от другата. Джес Търнър беше седнал на едно от бюрата точно пред Пендрагън. В задната част на помещението, близо до вратата, стоеше началник Джил Хюз със скръстени на гърдите ръце.
— Добре, нека направим едно бързо обобщение — започна Пендрагън, оглеждайки помещението. С нищо не показваше безпокойството, което изпитваше. — Всички знаете за трупа, намерен в клуба. Самоличността му е установена — Амал Керим, индиец, нает от строителната фирма „Бриджпорт“. — Той почука по снимката на мъжа. Беше паспортна отпреди няколко години, копирана и увеличена. До нея имаше снимки от местопрестъплението: трупът, прострян върху бетонен под, едната страна на лицето беше размазана. — Керим е ударен два пъти. Първо по гърлото, а след това по черепа. И двата удара са нанесени с тежък тъп предмет, вероятно парче метална тръба. — Сочеше раните на снимката, докато говореше. — Тялото му е било захвърлено във вентилационна шахта. Часът на смъртта е между един и половина и два и половина сутринта. Със сержант Търнър току-що се върнахме от местопрестъплението. Керим е участвал в сбиване на строителната площадка, която е близо до нощния клуб. Убит е на неговия покрив, а тялото му е хвърлено в шахтата. Бил е на нощно дежурство като пазач на строителната площадка.
Инспектор Грант вдигна ръка.
— Някаква представа за мотивите, шефе? Нещо ценно да е откраднато от строежа?
— Щях да стигна до това. Екипът на д-р Нюман е открил човешка кост близо до мястото, където смятат, че Керим е бил нападнат.
— Кост?
— От пръст, много стара.
— Може да е съвпадение, нали? — попита сержант Маклиби. Тя беше по-висока от половината мъже в стаята, а дългата й кестенява коса беше стегната в кок. Правата пола и безупречната бяла блуза подчертаваха стройната й фигура и оставяха впечатление за строгост.
— Добър въпрос — отговори Пендрагън. — Там има голям изкоп, дълбок най-малко десет метра. Човек никога не знае на какво ще попадне на такава дълбочина, но в този случай не е толкова просто. Разговаряхме с техническия ръководител Тони Кетъридж. Излиза, че снощи са изкопали скелет. Него е трябвало да пази Керим.