— Такъв е редът, господин Дишър. Това е разследване на убийство.
— Имам ли нужда от адвокат?
— Не, но ако смятате…
Строителят поклати глава. Беше едър мъж, висок поне един осемдесет и пет и тежък над сто килограма, но по него нямаше много тлъстини. Косата му беше светлоруса, а очите — наситеносини. Пендрагън беше изчел информацията за него. Дишър беше на двайсет и шест. Учил в Бромли. Работил няколко години на строежи в Германия и след това се върнал в Лондон. Оженил се преди година, имаше един син.
— Добре. Задайте си въпросите — съгласи се той. — Не зная дали ще мога да помогна, но искам да видя копелето, което го стори, зад решетките.
— Приятели ли бяхте с господин Керим?
Дишър се замисли за миг.
— И да, и не. Доколкото е възможно. Той се държеше настрана. Те всички правят така.
— „Всички“ означава индийските работници?
— Всички от малцинствата. Източноевропейците, черните. Няма много как му викаха сега? Мултикултурност в строителната индустрия.
Пендрагън се усмихна криво.
— Да, не вярвам да има. — Той отпи още една глътка чай. — Господин Керим имаше ли врагове? Някой във фирмата мразеше ли го?
Дишър вдигна рамене.
— Както казах, той странеше. Не мисля, че е имал приятели или врагове.
— Добре, а сега ми разкажете за скелета.
Дишър не изглеждаше изненадан.
— Какво искате да знаете?
— Вие го намерихте, нали така?
— Аз и още двама. Рики Саутхол и Нъдж… Норман… Норман Уест.
— Тони Кетъридж беше ли там?
— Веднага го извиках. Обаче не знам защо си направих труда.
Пендрагън го погледна въпросително.
— Какво значи това?
— Нищо.
Пендрагън отпи от чая, остави чашата и сложи ръце от двете й страни. Мълчанието бързо стана потискащо.
— Сигурен съм, че можете да обясните — каза той накрая.
— Да бе, и да получа заповед за уволнение. За какъв ме взимате?
— Господин Дишър, ние разследваме убийство. Вероятно няма нужда да ви го напомням.
— Нали не бях заподозрян. Казахте, че са само рутинни въпроси.
Пендрагън въздъхна и избута стола си назад.
— Добре, можете да си вървите, но ако разбера, че задържате важна информация, ще ви окошаря толкова бързо, че няма да разберете какво ви се е случило. — Понечи да се изправи.
— Добре де, добре. — Дишър поклати глава.
Пендрагън се беше вторачил в него.
— Скарахме се.
— С кого?
— С Кетъридж.
— Заради скелета?
— Никога не сме били кой знае какви дружки, но… е, не ми хареса поведението му, след като разкопахме костите.
— И какво беше то?
— Поиска да ги разкараме възможно най-бързо.
Пендрагън вдигна вежди.
— Знаех, че скелетът е стар, но… някак си ми се стори непочтено.
— И вие защитихте тази идея?
— Той не искаше да се откаже и аз си тръгнах.
— Там беше и архитектът, нали?
Дишър кимна.
— Хлъзгаво копеле. Разбира се, той се съгласи с Кетъридж. Това никак не ме изненада.
— И какво стана?
— Според Рики и Нъдж Кетъридж го хвана шубето.
— И Керим доброволно се е съгласил да пази находката — тихо допълни Пендрагън. — Забелязахте ли пръстена?
— Нямаше как да го пропусна. Имаше голям смарагд. Мисля, че той беше причината.
— Какво искате да кажете? — Пендрагън допи чашата си, като гледаше строителя над ръба й.
— Ами там бяхме петима. Кетъридж едва ли би искал да погребе скелета и пръстена. А и не можеше да вземе пръстена, без да изглежда мошеник, нали?
— Тогава защо не е съобщил?
Дишър отново вдигна рамене.
— Вероятно е искал да спечели време. Да говори с началството, да прехвърли отговорността… Вие не бихте ли го направили?
Тим Мидълтън наистина имаше излъчване на хлъзгаво копеле. Превзет и самомнителен, той изглеждаше леко притеснен. Отказа предложения чай и се опита да се намести удобно на пластмасовия стол срещу главния инспектор.
Пендрагън беше провел някои проучвания. „Рейнър и партньор“ беше малко архитектурно бюро. Строежът на Фримли Уей бе един от по-големите им проекти: сграда с шест луксозни апартамента, клетки за юпита прахосници. Мидълтън беше ерген, на трийсет и шест. Бяха го направили партньор миналата година, идваше от Лайчестър. Беше завършил университета „Оксфорд Брукс“ и бе постъпил на работа в голяма фирма в Хароу. След три години се присъединил към Макс Рейнър, който бил приятел на покойния му баща.