Закачуленият точно се готвеше да тръгне натам, когато чу гласове от коридора. Квадрат жълтеникава светлина се появи под вратата, когато някой включи осветлението отвън. Мъжът се наведе зад последната редица работни маси. Някой опита дръжката на вратата и каза:
— Заключено е.
— Добре — чу се в отговор, — ела да проверим горе.
Той изчака няколко секунди преди да се изправи, но продължи да се ослушва. След това тръгна бавно към своята цел. Отвори вратата към парника със същия код и я затвори внимателно зад себе си.
Вътре беше задушно, миризмата на влажна гниеща земя беше направо съкрушителна. Той закрачи бавно покрай редиците растения. Избягваше да ги докосва, само леко отместваше клонките им, за да мине.
Не се интересуваше от растения, иначе може би щеше да оцени прекрасните цветове в парника: богатото рубиненочервено, оранжево с отсенки на залязващо слънце, весело жълто и сериозното зелено на джунглата. Вместо това беше съсредоточен върху едно-единствено нещо — целта му. След като стигна края на втория ред, огледа внимателно третия и най-сетне ги видя — незабележими растения в края на редицата. Едното имаше тесни тъмнозелени листа с бледозелени нишки. Другото беше късо и дебело и се издигаше от голяма луковица само отчасти заровена в пръстта.
Той отвори металната кутия, извади от джоба си ножица, отряза първото растение и го пусна в кутията, като сгъна листата му, за да се поберат. Спря се пред второто и пак сряза стъблата и сгъна клонките. Затвори капака и щракна ключалките.
На вратата се ослуша за гласове отвън, отвори я внимателно и се измъкна в коридора. Пое надолу по стълбището, като мина небрежно край приемната на входа. Излезе в горещата нощ, под блясъка на фаровете по Майл Енд Роуд.
10.
Степни, неделя, 5 юни, 6:20 сутринта
— Изглеждаш доволен от себе си — отбеляза Джак Пендрагън, който току-що се беше върнал на бюрото си с голяма чаша от любимото си боливийско кафе, черно и без захар.
— Наистина съм — отговори Джес Търнър, като стрелкаше очи към чашата. — Дисковете от камерите за видеонаблюдение пристигнаха в два сутринта, но не можах да устоя на изкушението.
— Обслужи се — отговори Пендрагън и кимна към кафемашината.
— Наздраве, шефе.
— И така, какво откри?
— По-добре да видиш сам.
Медийната стая беше през три врати надолу по коридора. Беше претъпкана с електронно оборудване: два големи плазмени монитора, пулт за миксиране на видеофилми и метален рафт, пълен с плейъри, хард дискове и цифрови усилватели. Търнър седна зад пулта, а Пендрагън се наведе към мониторите.
— Както предположи, по Майл Енд Роуд наистина има няколко камери. След като приех работната хипотеза, че нашият човек е обезвредил всички камери на площадката веднага щом е стигнал там, прегледах записите на камерите в района, направени между един и четирийсет и пет и два и петнайсет. — Докато говореше, Търнър прехвърляше седемте различни позиции на камерите по протежение на Майл Енд Роуд, Глоуб Роуд и Уайт Хорс Лейн — трите главни артерии около строителната площадка.
Колите, които влизаха и излизаха от района, засичани от едната камера, можеха да бъдат проследени с една или повече от останалите, преди да излязат от кадър. На пет камери се виждаше бял микробус, който се движеше по Уайт Хорс Лейн, след това наляво по Майл Енд Роуд и после надясно по Глоуб Роуд. След това изчезна вдясно от наблюдавана зона. Те искаха да видят дали някой ще се доближи до Алдърни Роуд, пряката на Глоуб Роуд, защото оттам щеше да завие надясно, в малка странична улица, която лъкатушеше до Фримли Уей. На Алдърни Роуд и Фримли Уей нямаше камери, но всеки, който завиваше от Глоуб Роуд, се виждаше на комплекта камери близо до кръчмата „Фокс Хед“, която се намираше на двайсетина метра от кръстовището.
Търнър плъзна пръсти по пулта и превъртя записа на една от камерите. Времето се втурна напред и пред очите им се мярна червена кола, последвана след миг от такси. В кадър се появи пешеходец, който крачеше енергично към затворената кръчма и след това изчезна от кадър.