Той взе телефона и звънна на Търнър.
— Хрумна ми нещо. Освен видеозаписи можеш ли да увеличаваш и снимки?
— Разбира се.
— Добре. Вземи симкартата от мобилния телефон на Тим Мидълтън. Там има снимка на скелета, на която пръстенът се вижда ясно. Направи каквото можеш с нея.
12.
Париж, февруари 1589 г.
В началото съзнанието ми се връщаше твърде за кратко. Спомням си, че виждах променящи се светлини и сенки на тавана, чувствах, че ми е горещо, след това студено, остра болка, после облекчение. Първото отчетливо нещо, което се появи пред очите ми, беше лицето на красива млада жена. Нямам представа колко време съм бил в безсъзнание или какво е причинило това състояние, но завръщането ми в будния свят беше смекчено от чертите на онази, която взех за ангел. Тя имаше големи кафяви очи, деликатен нос и пълни червени устни. Носеше синя забрадка, но успях да видя няколко къдрици лъскава черна коса, които падаха по съвършената й кожа. Когато се усмихваше, приличаше на Мадоната от Кима да Конеляно, която видях веднъж в Рим.
Обаче тогава тя изчезна и имам чувството, че минаха много часове, преди да видя нещо друго. Една ръка обърна главата ми настрана и обратно. Пред очите ми се появи лицето на възрастен мъж. Почувствах страх, но не можех да помръдна. Той постави пръст на устните ми и заобиколи, за да седне на крайчеца на моя нар.
— Моето момче, съжалявам, че ти причиних болка — каза той. — Обаче за съжаление беше необходимо. — Сега вече го виждах ясно. Той беше много стар, кожата му приличаше на пергамент, но очите му бяха като на много по-млад мъж, тъмносини и ясни. Устните му бяха бледи и тънки, носът — леко извит. Косата му беше бяла като облак.
Още не можех да помръдна, но успях да си възвърна гласа, макар че приличаше повече на грак.
— Къде?
— Вие сте у дома. Тук сте в безопасност.
— Себастиан?
— Приятелят ти е добре.
— Какво е това?
— Скоро всичко ще стане по-ясно. Сега трябва да си почиваш. — Той докосна челото ми и аз изведнъж се почувствах много уморен, не исках нищо друго, освен да спя.
Следващия път, когато се събудих, красивото момиче се беше върнало. Открих, че мога да мърдам малко. Когато се приближи, аз я хванах за китката. Очите й се изпълниха със страх. Някакъв инстинкт ми помогна да осъзная, че това момиче не е замесено, а също е потърпевша, затова я пуснах. Тя се изправи и наклони леко глава.
— Изглеждаш много по-добре — отбеляза тя, сякаш ме закачаше. Гласът й беше приятен и нежен. Говореше английски, но със силен френски акцент. — Ето, пий.
Наклони една чаша към устните ми и аз оставих студената вода да се стече в гърлото ми. Тя сякаш събуди моите сетива и изведнъж се почувствах гладен и жаден. Крайниците ми се събуждаха за живот, зрението ми се проясни. Вече виждах стаята както трябва, усещах завивката и собствената си голота.
И тогава момичето отново изчезна. Аз се повдигнах малко нагоре в леглото и отпуснах глава на стената. Стаята беше гола. Студена сива светлина влизаше през малък прозорец, закрит с капак.
Не можех да видя нищо отвън. Не се чуваха шумове. Стените бяха варосани и голи. В единия край на стаята имаше дървена маса, а на нея стоеше леген, от който се вдигаше пара. Точно зад него на стената беше облегнато малко огледало в обикновена сребърна рамка.
Отметнах завивката и погледнах към тялото си. Бях по-слаб от обикновено, но можех да се движа нормално и нямах видими рани. Седнах, прекарах длан по главата си и се стреснах, защото усетих коса — нещо, което не познавах от началото на моето учение в Рим. Беше едва набола, но все пак я имаше. Изправих се несигурно и стаята започна да се върти. Бързо седнах отново и отпуснах глава между коленете си.
Изправих се, но този път по-бавно, и останах неподвижен, приспособявайки се към промяната. Тогава забелязах дрехите, сложени на леглото — туника, панталони, ботуши. Облякох ги, отидох бавно до прозореца и надникнах изпод капака. Беше ранна сутрин, слаба сумрачна светлина се бореше с мрака. Срещу прозореца имаше сива каменна стена. Погледнах надолу и установих, че съм на втория етаж на някаква сграда. Точно под прозореца имаше неравен и мръсен паваж. На приземния етаж на отсрещната сграда имаше прозорец с кепенци. Погледнах наляво и надясно, но не видях нищо повече. По стените на сградите имаше фина влага, която бавно се стопяваше от нищожната топлина на утрото. Долових слаб тропот на копита по паважа и глас, който окуражаваше коня. Чух гласа и на бакалин, който викаше от своята сергия.