Сякаш отгатнал мислите му, Джоунс остави електрическия трион.
— Е, инспекторе, за какво всъщност си тук?
Пендрагън вдигна рамене.
— Или тук, или трябваше да пиша доклад.
Патологът задържа погледа му.
— Нали нямаш намерение да ме проверяваш?
— Не — поклати глава Пендрагън.
— Тогава вероятно искаш да ме използваш като терапевт, но за това взимам допълнителна такса.
Пендрагън изсумтя и поклати глава.
— Поискай си таксата от столичната дирекция. Те много си падат по образователни курсове.
— Предполагам, че трябва да се чувствам поласкан — отговори Джоунс. — Ето, сложи ги. — И той му подаде престилка и маска.
Тони Кетъридж със сигурност не беше красив труп. Под силното осветление в лабораторията кожата му беше синьо-бяла, а изобилните лъскави черни косми по тялото му само подчертаваха тази бледност. Тя придава на израза „смъртно блед“ съвсем ново значение, помисли си Пендрагън. Към всичко това трябваше да бъдат добавени и червените очи.
— Не е особено хубав представител на хомо сапиенс — подхвърли Джоунс, докато вадеше цифровия диктофон от джоба на престилката си. След като го включи, тонът му стана официален: — Пол: мъжки. Антъни Фредерик Кетъридж. Възраст: 54 години. Тегло: 115 кг. Височина: 165 сантиметра. Час на смъртта: приблизително 20:00 ч. в сряда, 8 юни. Външен оглед: поясната област е болезнено затлъстяла. Малка скорошна драскотина на шията и скорошно повърхностно натъртване в областта на гръдния кош. Няма сериозни наранявания. Няма счупвания или ожулвания. И двете роговици са кървави, вероятно поради спукване на кръвоносните съдове в ретината. — Той се наведе над трупа, леко го обърна на дясната му страна и вдигна лявата ръка. — Има малка дупка от убождане на лявата подмишница и околен хематом. Прилича на скорошна рана.
Джоунс остави диктофона на масичката отстрани и покани Пендрагън:
— Хвърли му един поглед.
Главният инспектор заобиколи и взе лупата от патолога. Вгледа се внимателно в малката червена дупчица в меката плът на подмишницата на Кетъридж.
— Точно като при Тим Мидълтън — обади се Джоунс зад гърба му. Взе един скалпел и Пендрагън се върна от другата страна на масата, когато патологът се наведе над трупа.
— Хайде да погледнем отвътре.
Джоунс заби скалпела в плътта на мъртвия. Трябваше да среже дебел слой тлъстини, но инструментът беше изключително остър и срязваше с лекота меката тъкан, тлъстините и кръвоносните съдове. Тъканта се отваряше с жвакане, след като острието минеше през нея. Кръв се стичаше по страните на трупа и се оттичаше в каналите от двете страни на масата. Беше гъста и съсирена и се движеше единствено под въздействието на земното притегляне. Джоунс прекара острието по гърдите на Кетъридж като спря точно пред гръдната кост. След това повтори разреза от другата страна. За да завърши процедурата, заби дълбоко скалпела и направи вертикален срез до пъпа.
С опитни пръсти той раздели плътта, прегъвайки назад кожата и тъканта, за да оголи ребрата. След това взе триона и сряза костите с диска, правещ 200 оборота в секунда. После зарови ръце дълбоко в гръдния кош и отвори ребрата. Постави гръдна клампа и започна да върти голямото колело от едната страна на уреда. Тялото на Кетъридж бавно започна да се отваря и се видяха сиво-червените вътрешни органи.
След по-малко от минута Джоунс извади черния дроб на Кетъридж и го пусна в металния съд на помощната маса. Той беше черен и разложен и много приличаше на черния дроб на Мидълтън.
— Както очаквах — каза Джоунс и го побутна със скалпела. — Силна некроза. — Той се обърна отново към трупа и надникна в коремната кухина с тясна тръба от неръждаема стомана. — Панкреасът е почти унищожен. Далакът също. Разбира се, ще направя всички тестове, но е очевидно какво го е убило. Пендрагън, изглежда си имаш сериен убиец.